Произведените в събота, 3 октомври, редовни общи парламенти избори в Латвия за 15-ия Сейм бяха белязани от рекордна победа и от една от най-ниските избирателни активности от обявяването на независимостта на балтийската република от Съветския съюз през 1991 г., отчетоха Латвийското радио и телевизия (ЛСМ) и световни агенции.
Центристката проукраинска коалиция „Обединена листа", оглавявана от служебния премиер Андрис Кулбергс, спечели убедително с невижданите досега в историята близо 36 процента от гласовете – 35,76%, показаха официалните предварителни резултати след преброяването на 100 процента от бюлетините във всички 1059 избирателни секции, информира ЛСМ. Както предвещаваха социологическите проучвания, коалицията на Кулбергс спечели изборите – като в случая си осигури 41 депутатски мандата в еднокамарния национален парламент, но не успя да си гарантира абсолютно мнозинство. Така „Обединена листа“ ще трябва да привлече поне един коалиционен партньор за сформирането на правителство.
Най-високият резултат на която и да е партия на парламентарни избори в бившата съветска република след обявяването на независимостта ѝ от СССР през 1991 година обаче бе съпроводена от най-ниската избирателна активност в историята, посочва Латвийското радио и телевизия. Пред урните застанаха 806 641 граждани с право на глас в населяваната от около 1,8 милиона души страна, или 51,79% от гласоподавателите. "Най-ниската избирателна активност в историята е тревожна“, заяви президентът на балтийската република Едгарс Ринкевичс, цитиран от ЛСМ.
„Въпреки нарастващата подкрепа за популистите и националистите Латвия запази курса си на запад след парламентарните избори в събота, спечелени с комфортна преднина от проевропейската и проукраинска партийна коалиция „Обединена листа“ на премиера Кулбергс. Бивш изпълнителен директор от частния сектор, който наскоро влезе в политиката, той смята, че резултатът отразява желанието за промяна сред избирателите в страната, изправена пред икономическа стагнация и демографски спад. Предизвикателството му сега е да сформира коалиция с мнозинство в Сейма, еднокамарния парламент на тази бивша съветска република, член на Европейския съюз и НАТО, която граничи с Русия и Беларус", отбеляза Франс прес.
„Това е забележително. Не съм очаквал подобен резултат", заяви в партийната централа в Рига Андрис Кулбергс, цитиран от Ройтерс. Четиридесет и седем годишният баща на три деца, който е бивш автомобилен състезател, благодари на избирателите за голямото им доверие и подкрепа във видеообръщение в социалната платформа Екс, информира ДПА. Той заяви, че ще изпълнява поверената му от обществото отговорност с най-голяма сериозност и пълна ангажираност.
Във вторник президентът Ринкевичс подкрепи настоящия министър-председател Кулбергс за оставането му на поста и му възложи да състави новото правителство, макар и да не може официално да го номинира по закон, докато новоизбраният Сейм не се събере на 3 ноември, информираха ДПА и ЛСМ. Ринкевичс връчи неформално проучвателен мандат след консултации в понеделник и вторник с лидерите на шестте партии, влезли в Сейма. В понеделник държавният глава разговаря с крайнодясната партия „Латвия на първо място“ (със 17 детутатски мандата), проруската „Суверенна власт“, която се яви на изборите заедно със „Съюза на младите латвийци“ и спечели 15 места, и Националния алианс – с официално наименование Национално обединение „Всичко за Латвия!“ (10). Във вторник преговорите в президентската резиденция в Рижкия замък продължиха с „Прогресивните“ (също с 10 места) и управлявалата до 14 май тази година центристка партия „Ново единство“.
Президентът на Латвия може официално да номинира кандидат за поста министър-председател, след като новоизбраният Сейм бъде свикан и предишното правителство подаде оставка пред него, уточнява ЛСМ. Държавният глава обаче може да проведе неформални консултации с партиите в новия парламент и публично да посочи потенциален кандидат за поста министър-председател, така че политическите формации да могат своевременно да сформират коалиция за бъдещо правителство, допълва държавната медия.
В неделя вечерта „Обединена листа“ обяви, че първо ще обсъди евентуалното формиране на бъдеща правителствена коалиция с коалиционните си партньори в служебния кабинет – „Ново единство“ и Националния алианс. Третата партия в първия кабинет "Кулбергс" – Съюз "Зелени и фермери", не можа да преодолее петпроцентната бариера за първи път в 24-годишното си съществуване. Именно след разцепление в този съюз преди изборите през 2022 г. бе създадена коалицията „Обединена листа“, която преди 4 г. се класира на трето място (с приблизително 11%, което ѝ даде 15 места в парламента).
„Да" на „Обединената листа", „Не" на кандидатите ѝ
Много избиратели казаха „Да“ на „Обединената листа“ и „Не“ на кандидатите ѝ, отбеляза Латвийското радио и телевизия. "Когато гласувате на парламентарни избори в Латвия, вие не само избирате партия, но имате възможност да маркирате „за“ или „против“ конкретни кандидати, за да ги придвижите нагоре или надолу в съответната листа", акцентира ЛСМ. Премиерът Кулбергс („Обединена листа") получи най-много гласове „за“ на 15-ите избори за Сейма, но списъкът с най-много гласове „надолу“ е съставен почти изцяло от негови съпартийци, съобщи Латвийската телевизия на 5 октомври.
Служебният и вероятен нов министър-председател е получил подкрепата на 58 489 избиратели. Това е почти два пъти повече от подгласничката му, Юлия Степаненко – лидерка на „Суверенна власт", която получи 29 679 гласа „за“.
Освен Кулбергс в челната десетка са още трима кандидати на „Обединената листа" – Едвардс Смилтенс със 17 610 гласа „за“, Раймондс Бергманис със 17 300 и Марис Кучинскис с 9 849. Сред най-високо оценените кандидати са и лидерът на „Латвия на първо място", Айнарс Шлесерс, свързван с руски олигарси, Андрис Шуваевс ("Прогресивните"), Рудолфс Бреманис ("Суверенна власт"/Съюз на младите латвийци), настоящата министърка на външните работи Байба Браже от „Ново единство" – останала от правителството на Евика Силиня, и кандидатката на „Латвия" на първо място Олга Петкевича, посочва ЛСМ.
Ринкевичс: Това, че Сеймът, се събира чак на 3 ноември, не пречи на комплектоването на правителство
„След като разговарях с представители на шестте партии, избрани в следващия Сейм, стигнах до заключението, че всички политически сили признават и уважават резултатите от изборите. „Обединената листа“ и г-н Кулбергс се радва на широката подкрепа от други партии – не всички, но на мнозинството – и на доверието да започнат да комплектоват правителство в съответствие с впечатляващия кредит на доверие от страна на обществото. Четиридесет и едно места в Сейма – това е нещо уникално. Всички са готови да обсъждат и да се консултират с „Обединената листа“ и г-н Кулбергс относно сформирането на правителство", заяви президентът Ринкевичс, цитиран от ЛСМ.
Възлагането на проучвателния мандат почти месец преди събирането на Сейма има политическа, а не правна сила, акцентира ЛСМ. Ринкевичс изрично заяви, че в момента не може да издаде заповед за номиниране на Кулбергс за поста министър-председател. Това може да стане само след като настоящото правителство подаде оставка при събирането на новия парламент.
„Това обаче по никакъв начин не ни пречи да работим с пълна сила за съставянето на правителство, както се договорихме“, отбеляза президентът в изявление пред медиите в Латвия. Ринкевич е уверен, че Кулбергс ще е в състояние да сформира кабинет, който да бъде одобрен от Сейма. Той добави, че на Кулбергс няма да бъде даден строг срок, но както президентът, така и обществеността биха били доволни, ако ново правителство може да бъде сформирано преди националния празник на 18 ноември. В края на краищата, все още трябва да се работи по бюджета за следващата година.
„При идеални обстоятелства бюджетът за следващата година би могъл да бъде подготвен преди Коледа – това би било добре. Съзнавам обаче, че могат да възникнат дискусии и проблеми, които биха довели до просрочване на първоначално фиксираната дата“, каза президентът. Освен това той помоли политическите сили, представени в настоящия парламент, да се въздържат от вземане на прибързани решения през следващия месец. „Това е наистина голяма отговорност, но и чудесна възможност“, каза Ринкевич, поздравявайки Кулбергс за изборния му успех.
Кулбергс обеща промени в държавната администрация
"Беше ни даден исторически шанс да се възстанови редът в страната без вътрешни борби. Хората гласуваха за промяна и ни дадоха време да я осъществим“, каза на свой ред Кулбергс, цитиран от Латвийската телевизия.
"Със сигурност ще се възползваме от този шанс, за да направим Латвия по-добро място за живеене. Трябва да върнем публичните финанси в правилната посока, да продължим работата, която започнахме по отношение на сигурността. Тя остава приоритет. Трябва да постигнем и икономически пробив. Без промени в държавната администрация обаче това няма да е възможно“, каза Кулбергс.
На въпроса колко широка трябва да бъде коалицията за едно ново правителство, президентът Ринкевичс отговори, че решението зависи от премиера. „Въпросът не е колко широка трябва да бъде коалицията, а колко ефективна трябва да бъде тя. Признавам, че може да има няколко варианта, но всичко е въпрос на преговори“, обърна внимание Ринкевичс. Кулбергс увери, че би искал да сформира правителство възможно най-бързо.
От друга страна, той посочи, че възнамерява да обърне сериозно внимание на района на Латгале – в източната част на страната, на границите с Русия и Беларус. В областния център – Даугавпилс, втория по големина град в страната с около 78 000 души и над 50 процента етнически руснаци – бе регистрирана необичайно ниска избирателна активност, отбелязва ЛСМ. Градът се намира съвсем близо до мястото, на което се събират границите на Латвия, Литва и Беларус, и едва на 120 километра от руска територия.
Три Латвии пред урните – нарастващата, свиващата се и отиващата си
Три Латвии застанаха пред урните на общите парламентарни избори на 3 октомври, написаха в аналитичен материал за сайта на Латвийското радио и телевизия директорът на мозъчния тръст „Провидус“ (Providus) – независим аналитичен център за социални политики, Санда Лиепиня и журналистът от държавната медия Иво Ролис. „Три Латвии пред урните – нарастващата, свиващата се и отиващата си“, гласи заглавието на статията.
Според авторите рекордно ниският процент на участие на гласоподавателите на 15-те избори за Сейма крие много различни тенденции в балтийския регион, както и в диаспората – сред гражданите на Латвия, живеещи зад граница.
Както бе отбелязано, според регистрираната от „Провидус“ избирателна активност – 51,79 процента, на съботния вот са гласували най-малко избиратели в историята на републиката след обявяването на независимостта ѝ от СССР преди 35 години. Тези 806 641 латвийски граждани с право на глас, които са отишли в избирателните секции сега, са със 109 727 по-малко, отколкото през 2022 г. Резултатът е по-нисък и от онези 54,56 процента, отчетени през 2018 г., посочват Лиепиня и Ролис.
Въпросното число, фиксирано този месец, обаче не показва нито някоя голяма група „изгубени“ избиратели, нито вълна от апатия сред хората с право на глас в Латвия като цяло, обръщат внимание авторите. „Зад изчислените проценти стоят поне три различни процеса и всеки от тях изисква различно решение: много слабо участие на диаспората, свиване в реалността след необичайно високата избирателна активност през 2022 г. и осезаем спад в гласуването в застаряващи демографски територии", пише в анализа. Има и друго, акцентират Лиепиня и Ролис: глобалният спад се корени и в значителни териториални и демографски различия.
В същото време няма основание сривът в интереса към парламентарните избори в Латвия в събота да бъде обяснен с предварителното гласуване – от понеделник до четвъртък. Делът на гласувалите по-рано се е увеличил от 4,1% (2022 г.) до 10,9% от имащите право на глас (2026 г.). „Следователно е важно не само да се запитаме „Къде отидоха избирателите?“, но и в кои социални групи и територии има най-голяма промяна“, се казва в материала на ЛСМ.
Най-големите дългосрочни промени се забелязват в чужбина. От 2018 г. насам броят на регистрираните латвийски гласоподаватели зад граница е нараснал от приблизително 135 000 на 199 452 (по данни от тази година) – това е „растящата Латвия“. Броят на гласувалите обаче е намалял от 31 946 на 23 196. Участието в изборите за латвийски парламент в чужбина е спаднало от 23,7% на 11,6%: приблизително един на всеки девет е гласувал тази година. Това значително понижава общия показател.
Ако не се включат чуждестранните избиратели, активността на парламентарните избори в Латвия е 57,5% през 2018 г., 64,5% през 2022 г. и 57,7% сега. С увеличаването на броя на избирателите, регистрирани в чужбина, чиято активност е много по-ниска от тази на територията на Латвия, общият брой гласували латвийци може да намалее, дори ако избирателната активност на хората, живеещи в страната, не се промени значително, отчитат Лиепиня и Ролис. Това ще стане и ако не настъпят промени в процедурата за гласуване.
Възможен фактор за намалялата избирателна активност са документите за самоличност, отчитат авторите. Преди изборите през 2022 г. беше в сила преходна разпоредба на Закона за документите за самоличност: документите, чийто срок изтече на 1 март 2020 г., се считаха за валидни за лична идентификация в Латвия до 30 април 2023 г. През август 2022 г. Службата по въпросите на гражданството и миграцията поименно посочи 26 661 лица на възраст 15 и повече години, които не са имали валиден заместващ документ. Тази година нямаше подобно изключение.
В крайна сметка не е публично известно колко граждани с право на глас всъщност не са могли да гласуват в изборния ден тази година поради документите си, обобщава ЛСМ.
Що се отнася до отделните райони, в столицата Рига избирателната активност на тези избори беше 63,8%, показва статистиката на „Провидус“ за ЛСМ. Това е по-малко, отколкото през 2022 г. (67,5%), но почти същото като през 2018 г. (63,2%). Общият показател за избирателния район на Рига (46,4%) изглежда много по-нисък, защото в района са включени и избиратели, регистрирани в чужбина. Това трябва да се вземе предвид при сравняване на районите, сочи държавната медия.
В Латгале са гласували приблизително 24 600 души по-малко, отколкото през 2022 г., а значително намаление на броя на избирателите се наблюдава и в много селски общини. Важно е да се подчертае, че в Латгале участието в тези избори (47,2%) е по-активно, отколкото през 2018 г. (43,4%), така че необичайно високата активност, белязала вота през 2022 г., основно е спаднала там. Така че логично е да се използва 2022 г. като единствена отправна точка за сравнение, изтъква ЛСМ.
„Ако сравним само 2022 г. и 2026 г., виждаме много голям спад. Общото участие на избирателите, живеещи в Латвия през 2026 г., обаче всъщност се е върнало на нивото от 2018 г.“, се посочва в материала на ЛСМ.
„Обяснение за ниската избирателна активност би могъл да бъде и отливът от урните на рускоезични избиратели, отчитат Лиепиня и Ролинс. „Интересното е, че етническата структура е много по-тясно свързана с географията на партийната подкрепа. Териториалният модел на резултатите на партиите „Обединена листа“ и „Латвия на първо място“ е особено отчетлив: в общини, където подкрепата за едната сила е по-висока, тя обикновено е значително по-ниска за другата. Така че налице е един безспорен факт – етнодемографският състав на териториите е много по-тясно свързан с географията на политическия избор, отколкото със спада на избирателната активност“, заключават авторите на статията в ЛСМ.
/ГГ/
