Джонатан, костенурка от вида Алдабра, която е на около 194 години и се счита за най-старото известно сухоземно животно в света, може да помогне на учените да разберат механизмите на дълголетието, пише Ройтерс.
Според изследване, публикувано в списание „Сайънс“, изключителната продължителност на живота на Джонатан може да се дължи на комбинация от генетични особености и способността му да поддържа ключови клетъчни системи в състояние, характерно за по-млада възраст.
Джонатан е пренесен на отдалечения остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан като възрастен екземпляр през 1882 г. Вероятно произхожда от атола Алдабра или от гранитните острови на Сейшелите. Днес той живее в заградено пространство в „Плантейшън хаус“ – резиденцията на губернатора на острова.
„Има твърдения, че и други костенурки от вида Алдабра са живели толкова дълго, колкото Джонатан, но за неговата възраст съществуват най-много документални доказателства“, каза Бенджамин Вайсвил, изследовател от организацията Kallio и съавтор на проучването.
Учените са секвенирали генома на Джонатан и са анализирали епигенома му – съвкупността от химически маркери, които регулират активността на гените.
„Открихме промени в генома на Джонатан в биологични пътища, свързани с дълголетието, като възстановяването на ДНК, функцията на митохондриите, регулирането на инсулина и функцията на теломерите“, каза Вайсвил.
Митохондриите са клетъчните структури, които произвеждат енергия, а теломерите представляват защитните краища на хромозомите.
Изследователите са сравнили епигенома на Джонатан с този на четири други костенурки от вида Алдабра на различна възраст – от млади до по-възрастни екземпляри. Поради ограниченията, свързани с вземането на кръвни проби, на остров Света Елена учените са взели проба от тъкан под езика на костенурката.
Вайсвил сравнява генома с готварска книга, а епигенома – с бележки, направени в полетата на страниците. С напредването на възрастта тези „бележки“ стават по-трудни за разчитане – процес, който учените определят като метилационна ентропия.
При Джонатан обаче метилационната ентропия е била по-ниска в определени участъци от ДНК, които контролират гени, свързани с дълголетието. По този показател стойностите при него са били близки до тези при най-младата от изследваните костенурки.
Учените са идентифицирали 287 гена с варианти, уникални за Джонатан, включително гени, свързани с потискането на тумори и възстановяването на ДНК. Костенурката има и допълнителни копия на ген, кодиращ протеин, който открива и елиминира остарели и ракови клетки.
На младини Джонатан е бил известен със своите пакости – сред тях преобръщането на столове и излягането върху топки за крокет, разказва дългогодишният му ветеринарен лекар и съавтор на изследването Джо Холинс. Днес, когато заради катаракта е почти сляп, той е описван като „нежен гигант“.
Въпреки възрастта си Джонатан продължава да има огромен апетит, разказва Холинс. Когато ветеринарят извика името му, костенурката вдига глава и протяга дългата си шия.
„Знам, че ме разпознава – познава гласа ми и начина, по който се държа с него. Знам също, че от негова страна не става дума за обич, а за това, че разпознава момента, в който идва време за пиршество“, казва Холинс, цитиран от Ройтерс. „И все пак, разбира се, нямам нищо против. Изпитвам силна привързаност към него.“
Определянето на възрастта на гигантските костенурки е трудно поради липсата на надеждни исторически данни. Възрастта на младите животни може приблизително да се установи по растежните пръстени на черупката, но при възрастните екземпляри този метод не е надежден.
Възможно е за дълголетието му да допринасят и условията на живот. Джонатан обитава тропически остров и се храни по специално подбран хранителен режим, определен от ветеринарни специалисти.
Резултатите до голяма степен съвпадат с наблюдения от изследвания върху хора с изключително голяма продължителност на живота, което предполага, че някои механизми на стареене могат да бъдат сходни при различни видове.
Вайсвил посочи като пример изследване на 117-годишна жена, при която е установена необичайно ефективна работа на митохондриите – наблюдение, което съответства на резултатите при Джонатан, допълва Ройтерс.
/ВБ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
