Изолиран остров близо до Антарктида вече не приютява най-голямата колония от пингвини в света, тъй като популацията им вероятно е била унищожена вследствие на промени в хранителната верига, предизвикани от глобалното затопляне, предаде АФП, позовавайки се на ново изследване, публикувано в сп. „Кърънт байолъджи".
Снимки, направени с дрон и от сателит, показват, че от вулканичния остров Заводовски са изчезнали над 680 000 антарктически пингвина между 2011 и 2025 г., според Британската антарктическа служба.
„Това е изключително бърз темп на изчезване", каза пред АФП водещият автор на изследването Норман Ратклиф.
Тези наблюдения пораждат опасения за спад в популациите на антарктическите пингвини в района на Южните Сандвичеви острови – архипелаг, който включва остров Заводовски и е дом на 38 процента от популацията на вида.
Изследователите смятат, че този „тревожен спад" трябва да подтикне Международния съюз за опазване на природата (IUCN) да прекласифицира вида като „застрашен".
Понастоящем антарктическите пингвини са класифицирани като „незастрашен" вид, което означава, че няма заплаха от изчезването им.
Изследвания, направени през 2011 г., стигат до заключението, че популациите на антарктическите пингвини в целия архипелаг Южни Сандвичеви острови са стабилни. Броят им на остров Заводовски обаче е спаднал от около 1,09 милиона размножаващи се индивида през януари 2011 г. до 402 000 през 2025 г., което представлява спад от 63 процента.
Островът е обитаван и от друг вид – златокос пингвин (Gorfou macaroni), чиято популация е нараснала от около 338 000 индивида през 2011 г. до 433 000 през 2025 г. и която вече е по-многобройна от тази на антарктическите пингвини.
Общо броят на антарктическите и златокосите пингвини на остров Заводовски вече надхвърля 835 000 индивида.
Изследователите отбелязват, че пингвините на Адели от нос Адер, разположен от другата страна на Антарктида, вече представляват най-голямата колония от пингвини в света, с над един милион екземпляра през 2018 г.
Вулканът Маунт Къри на остров Заводовски изригна през 2016 г., което породи опасения, че ще унищожи популацията на обитаващите го пингвини. Изследователите обаче установяват, че облакът от пепел е бил отнесен на североизток, над зона, която не е обитавана от тези неспособни да летят птици.
„Намаляването на площта, обитавана от колонията от антарктически пингвини, вече е в ход преди изригването и продължи с постоянен темп и след това“, се посочва в изследването.
„Не смятаме, че вулканът е причината, нито че той е основният фактор за намаляването на популацията", каза Ратклиф пред АФП.
Учените по-скоро са установили връзка между намаляването на популацията на антарктическите пингвини и ограничената наличност на крил – малки ракообразни, които представляват основния им източник на храна.
Затоплянето на океанските температури е изтласкало крила по на юг, към по-студени води, които антарктическите пингвини не понасят.
„Смятаме, че климатичните промени, действащи чрез взаимносвързаните хранителни вериги в една екосистема, вероятно са основният фактор“, каза още Ратклиф.
Докато популацията на антарктическите пингвини на острова е намалявала със 7 процента годишно, броят на златокосите пингвини се е увеличавал през същия период, тъй като те се хранят с по-широк спектър от плячка. Тяхното оцеляване също потвърждава хипотезата, че вулканичното изригване не е изиграло роля в намаляването на популацията на антарктическите пингвини.
/ТЙ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
