Риболовът с метода на дънно тралене позволява на риболовните кораби да улавят големи количества риба и морски безгръбначни, но заедно с това нанася сериозни щети на морското дъно и застрашава екосистемите, пише Асошиейтед прес.
При този метод риболовните кораби теглят големи мрежи по морското дъно, като тежки приспособления и верижни въжета раздвижват седиментите и насочват рибата към задната част на мрежата. Така могат да бъдат уловени десетки хиляди килограми морски организми при едно преминаване.
Според данни, цитирани от Асошиейтед прес, дънното тралене осигурява около 19 милиона тона риба и безгръбначни годишно, или приблизително една четвърт от световния улов на диви морски организми.
Наред с целевите видове обаче мрежите улавят и други морски животни, които често се изхвърлят обратно в морето, нерядко вече мъртви. Изследване от 2020 г., основано на данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), показва, че между 2010 и 2014 г. годишно са били изхвърляни над 9 милиона тона улов, или около 11 процента от общото количество. На траловия риболов се падат близо 60 процента от тези количества.
„Необходимо е хората да престанат да възприемат океана като нещо, което е извън полезрението им и за което не е нужно да мислят“, посочва Саймън Тръш, професор по морски науки в Университета на Окланд, който изследва екосистемите на морското дъно. По думите му въздействието на траленето обхваща изключително големи територии.
Тегленето на риболовни съоръжения по дъното може да унищожи корали и гъби, които осигуряват храна и местообитания за други морски организми. Засегнати са и животни, обитаващи морското дъно, включително раци. Дълбоководните корали и гъби растат бавно и възстановяването им може да отнеме десетилетия или дори столетия.
„Дълбоководните корали могат да живеят хиляди години и да достигнат размерите на дървета с височина 30 метра. Тези местообитания се унищожават от траленето. Достатъчно е едно преминаване на трал“, посочва Тръш, цитиран от Асошиейтед прес.
Дънното тралене поражда опасения и заради възможния му принос за климатичните промени. В седиментите на морското дъно се съхранява най-големият запас от въглерод на Земята. Когато траловете раздвижват тези седименти, заровената органична материя влиза в контакт с кислород и микроорганизми, които могат да я преобразуват във въглероден диоксид.
Моделно изследване от 2024 г. показва, че около 55–60 процента от въглеродния диоксид, образуван по този начин, достига атмосферата в рамките на десетилетие. Според оценките на изследователите емисиите от този процес биха могли да бъдат приблизително два пъти по-големи от емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на гориво от световния риболовен флот.
Учените продължават да изследват каква част от въглерода в седиментите се преобразува в парникови газове вследствие на траленето.
Някои риболовни предприятия използват специални панели в мрежите, които позволяват на по-големи морски животни да се измъкнат, преди уловът да бъде изтеглен на борда. Ефективността на тези приспособления обаче зависи от вида на риболова, използваните съоръжения и целевите видове, пише още Асошиейтед прес.
/ВБ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
