Франция е под нарастващ натиск от финансовите пазари заради съмнения в устойчивостта на публичните ѝ финанси и способността на властите да ограничат бюджетния дефицит. Политическата несигурност около бюджета за 2027 г. и предстоящите президентски избори засилва тревогите на инвеститорите, но анализатори подчертават, че страната остава далеч от дългова криза от гръцки тип. Това посочва Франс прес в анализ на причините за рязкото повишаване на доходността по френския държавен дълг.
Защо отношението към Франция се промени?
На фона на световното покачване на лихвените проценти заради поскъпването на петрола „страните с най-влошено състояние на публичните финанси, каквато е Франция, понасят най-тежки последици“, обяснява Лилия Пейтавен, стратег по глобалните финансови пазари в „Джей Пи Морган Асет Мениджмънт“ (JPMorgan Asset Management).
Дълго време Франция се ползваше с доверието на инвеститорите благодарение на „големината на икономиката си, стабилните държавни институции и подкрепата на еврозоната“, посочва Йохан Щанцл, пазарен анализатор в „Консорсбанк“ (Consorsbank).
Това възприятие постепенно се промени след разпускането на Националното събрание. Увеличаването на дефицита, трудностите около приемането на бюджета за 2027 г. и несигурността преди президентските избори поставят под въпрос способността на политическата система да осигури устойчиво управление на публичните финанси.
„Пазарите знаеха в какво състояние са публичните финанси на Франция, но имаха доверие в стабилността на политическата система. Сега това вече не е съвсем така“, отбелязва Анджей Щепаняк, старши икономист за Европа в „Номура“ (Nomura).
Несигурността се задълбочава
Допълнителна несигурност създава предстоящата на 23 октомври оценка на рейтинговата агенция „Мудис“ (Moody’s). Тази седмица управителят на Френската централна банка Еманюел Мулен предупреди в интервю за „Файненшъл таймс“ (Financial Times), че страната рискува да бъде „задушена от лихвените проценти“.
Кристофер Дембик, съветник по инвестиционната стратегия в „Пиктет“ (Pictet), също предупреди, че някои банки и институционални инвеститори може да заемат позиции срещу френския държавен дълг и френския пазар като цяло.
Доходността по десетгодишните френски държавни облигации достигна 4,99 на сто в началото на октомври, най-високото равнище от 2002 г. Част от чуждестранните инвеститори вече предпочитат други пазари.
„В един от облигационните фондове, които управляваме, заменихме френски държавни облигации с германски и японски, които са по-привлекателни“, съобщиха пред АФП от японската компания за управление на активи „Сумитомо Мицуи Ди Ес Асет Мениджмънт“ (Sumitomo Mitsui DS Asset Management).
В пазарните коментари се появи и пренебрежителното обозначение „Frogs“, което на английски означава „жаби“. То е акроним от „French Oversized Government and Social Security“, описващ прекомерно раздути държавен сектор и система за социално осигуряване. Изразът напомня за обозначението „PIGS“, използвано за южноевропейски държави с финансови затруднения по време на дълговата криза.
През последните седмици няколко компании от френския индекс CAC 40, включително групата за луксозни стоки „Ел Ве Ем Аш“ (LVMH) и енергийната компания „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies), успяха да се финансират при по-ниски лихви от френската държава. Това е необичайно, тъй като държавните емитенти по правило се възприемат като по-надеждни длъжници от частните компании.
Означава ли това, че Франция е на прага на криза от гръцки тип?
„Франция е далеч от подобен сценарий и засега няма непосредствени затруднения да набира средства чрез емитиране на държавни облигации. Освен това през 2027 г. ще трябва да бъдат погасени едва 14 на сто от държавния дълг“, обясни Никола Форест, главен инвестиционен директор в базираната в Люксембург компания „Кандриам“ (Candriam).
Френският министър на икономиката и финансите Ролан Лескюр също увери при посещение в Лондон, че държавата няма „никакъв проблем“ с пласирането на дълга си. Изявлението последва публикация на „Уолстрийт джърнъл“, според която той е признал, че продажбата на тридесетгодишни облигации е станала „малко по-трудна“.
При последния аукцион на френската Агенция за управление на държавния дълг (AFT) търсенето е било два пъти по-голямо от предложените облигации за 6 млрд. евро.
Основните опасения са свързани с политическата воля за намаляване на дефицитите в средносрочен план. Според Форест този въпрос е особено актуален с оглед на кандидатите за президентските избори.
Президентските избори са във фокуса на пазарите
Американската компания за управление на активи „Вангард“ (Vanguard), която управлява 12 трилиона долара, предупреди чрез „Файненшъл таймс“ за риска от „наддаването в политическите обещания“, което може да увеличи бюджетните разходи преди изборите през 2027 г.
Безпокойство предизвикват нарастващата подкрепа за лидера на радикалната левица Жан-Люк Меланшон и предложението му да бъде опростена частта от държавния дълг, притежавана от Френската централна банка, която възлиза на около 20 на сто от общия дълг.
Според Венсан Жювен, анализатор в белгийското подразделение на „Ай Ен Джи“ (ING), някои инвеститори възприемат лидерката на „Национален сбор“ Марин Льо Пен „с основание или не като по-малкото зло“. Той подчертава обаче, че предпочитаният от финансовите пазари сценарий би бил изборът на центристки кандидат.
По думите му много инвеститори очакват промяна, подобна на тази в Италия при управлението на Джорджа Мелони, чиято икономическа политика се оценява благоприятно от пазарите. Италия вече се финансира при по-ниски лихви от Франция.
В опит да спечели доверието на инвеститорите Льо Пен обеща във вторник, че ако бъде избрана за президент, до 2032 г. ще бъдат постигнати нетни икономии в размер на 140 млрд. евро, а бюджетният дефицит ще бъде сведен под 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) още през 2030 г. Обещанието обаче почти не се отрази на доходността по френския държавен дълг.
/БП/
