На 11 октомври 1896 г. във Виена умира Антон Брукнер – композиторът, който приживе трудно печели признание, но след смъртта си се утвърждава като един от най-значимите симфоници на XIX век. Неговите девет симфонии, големите меси и религиозното произведение Te Deum са сред важните произведения на късния австрийски романтизъм.
Брукнер е роден на 4 септември 1824 г. в Ансфелден, Австрия, като първо дете в семейство на учител и църковен музикант. Според хронологията на сайта Bruckner Online още като дете той получава уроци по пиано и орган от баща си, а на десет години вече свири на орган по време на богослужения.
След смъртта на баща му през 1837 г. Брукнер постъпва като певец в хора на манастира „Свети Флориан“. Именно там започва важен етап от музикалното му образование. От Националната библиотека на Австрия (Österreichische Nationalbibliothek) посочват, че между 1841 и 1845 г. той работи като помощник-учител, а след това става учител и органист в „Свети Флориан“. През 1855 г. е назначен за органист на катедралата в Линц.
Пътят му към професионалното композиране обаче е бавен. Паралелно с работата си Брукнер задълбочава познанията си по хармония и контрапункт. От 1855 до 1861 г. учи при виенския теоретик Симон Зехтер, а след това се занимава с формообразуване и оркестрация при Ото Кицлер. Срещата с музиката на Рихард Вагнер обаче се оказва решаваща за развитието му. През 1865 г. двамата се срещат лично в Мюнхен, отбелязват от Националната библиотека на Австрия.
През 1868 г., вече на 44 години, Брукнер се премества във Виена. Там става органист на придворната капела и професор по хармония, контрапункт и орган в Консерваторията на „Обществото на приятелите на музиката“ (Gesellschaft der Musikfreunde).
Във Виена започва и най-продуктивният му период като симфоничен композитор. Първата му симфония е изпълнена в Линц през 1868 г., а през следващите години Брукнер работи върху произведенията, които постепенно ще затвърдят репутацията му. По данни на Bruckner Online през 1873 г. във Виена е изпълнена Втората му симфония, а Третата е свързана с неговото възхищение от Вагнер и е посветена на него.
Отношенията му с неговите колеги музиканти във Виена обаче не са лесни. Брукнер се оказва свързан с лагера на почитателите на Вагнер в момент, когато музикалната сцена е силно разделена между последователите на Вагнер и привържениците на Йоханес Брамс. Според австрийската обществена медия ORF самият Брукнер като човек остава по-скоро консервативен, докато в музиката си експериментира и излиза извън установените традиции.
Постепенно обаче за композитора идва признанието и ключова за това се оказва Седмата симфония. Брукнер я завършва през 1883 г., а на 30 декември 1884 г. тя е изпълнена в Лайпциг под диригентството на унгарския капелмайстор Артур Никиш. Според Bruckner Online именно тази премиера поставя началото на големия успех на произведението, а през март 1885 г. изпълнението му в Мюнхен под ръководството на Херман Леви води до окончателния му пробив в Германия.
Успехът на Седмата симфония променя начина, по който композиторът бива възприеман. Следват отличия и признание, сред които рицарският кръст на ордена „Франц Йосиф“ през 1886 г. и почетното докторско звание на Виенския университет през 1891 г. От Националната библиотека на Австрия пишат, че именно последното отличие Брукнер приема като едно от най-важните признания в живота си.
През същата 1891 г. Брукнер се отказва от преподавателската си работа в Консерваторията, а през 1893 г. напуска и службата си в придворната капела. През 1895 г., с посредничеството на императорското семейство, получава жилище в двореца Белведере във Виена. Там продължава да работи върху Деветата си симфония.
Произведението обаче остава недовършено. Според Bruckner Online композиторът завършва първите три части, а през май 1895 г. започва работа върху финала. Той продължава да работи по него до последните месеци от живота си, но не съумява да го завърши.
Антон Брукнер умира във Виена на 11 октомври 1896 г. Четири дни по-късно е погребан в „Свети Флориан“ – манастира, в който като млад певец и органист е направил първите си стъпки в музиката, а по негово желание гробът му се намира в криптата под големия орган на манастирската църква.
/ВБ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
