Годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка започват днес в Банкок на фона на рекордно висока глобална задлъжнялост, продължително високи цени на енергията и ускорено навлизане на изкуствения интелект в световната икономика.
Форумът ще продължи до 18 октомври и ще събере финансови министри, централни банкери, представители на бизнеса, международни организации и гражданското общество. Сред основните теми ще бъдат перспективите пред световната икономика, инфлацията и лихвените проценти, устойчивостта на публичните финанси, финансовата стабилност, създаването на работни места и мобилизирането на частни инвестиции.
Във вторник, 13 октомври, МВФ ще представи актуализирания си доклад „Световни икономически перспективи“, включващ нови оценки за развитието на глобалната икономика и отделните държави, сред които и България. По-късно същия ден ще бъде публикуван докладът за глобалната финансова стабилност, а в сряда ще бъдат представени новите оценки на Фонда за състоянието на публичните финанси.
Програмата предвижда заседание на Комитета за развитие на Световната банка на 15 октомври, обща пленарна сесия на следващия ден и заседание на Международния паричен и финансов комитет на МВФ на 17 октомври. На 16 октомври ще бъдат представени и икономическите перспективи пред Европа.
Световната банка поставя специален акцент върху използването на изкуствения интелект за повишаване на производителността и създаване на работни места. Още в първия ден ще се състои дискусията „Малко ИИ, много работни места“, а на 14 октомври представители на правителства, инвеститори и финансови институции ще обсъдят възможностите за привличане на повече частен капитал към развиващите се пазари.
Основните въпроси, които се очаква да определят разговорите в Банкок, бяха очертани миналата седмица от управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева. В изказване в Сингапур тя заяви, че глобалната икономика е теглена в противоположни посоки от негативния шок в енергийното предлагане и положителния шок в търсенето, породен от бума на изкуствения интелект.
Георгиева предупреди, че световният публичен дълг се доближава до най-високите си равнища след Втората световна война и скоро може да надхвърли 100 на сто от глобалния брутен вътрешен продукт. След 17 години, през които лихвените проценти като цяло оставаха под темповете на икономически растеж, тази благоприятна зависимост се променя. Това означава, че много държави вече не могат да разчитат единствено на растежа, за да намалява относителната тежест на натрупания дълг.
Същевременно според оценки на МВФ правилното използване на изкуствения интелект може да добавя до 0,5 процентни пункта към годишния растеж на световната икономика. Георгиева обаче предупреди, че ползите са съсредоточени в ограничен брой страни и компании, което може да задълбочи неравенствата и да създаде нови рискове за финансовата стабилност.
Във фокуса на срещите ще останат и последиците от високите цени на петрола и природния газ за инфлацията, лихвените проценти и държавните бюджети. МВФ очаква централните банки да запазят повишена бдителност, докато правителствата с висока задлъжнялост трябва да представят надеждни средносрочни планове за ограничаване на дефицитите, без да застрашават растежа и подкрепата за най-уязвимите групи.
Банкок е домакин на годишните срещи за първи път от 1991 г. насам. За този период делът на Азиатско-тихоокеанския регион в световната икономика се увеличава от около 25 на сто до 43 на сто, посочи Георгиева.
От българска страна в срещите се очаква да вземат участие управителят на Българската народна банка Димитър Радев и представител на Министерството на финансите.
/ВЙ/
