Около 60 на сто от работните места в развитите икономики и 23 на сто в страните с ниски доходи ще бъдат засегнати от изкуствения интелект с течение на времето, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. За света като цяло оценката е около 40 на сто от работните места да бъдат подпомогнати от технологията, да претърпят промени, намаляващи изискваните умения, или да бъдат премахнати.
Георгиева участва в дискусията „Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места“, организирана от Световната банка в Банкок в рамките на годишните срещи на двете международни финансови институции за 2026 г. В сесията в конгресния център „Кралица Сирикит“ участваха и президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга и президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.
„Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами“, каза Георгиева по време на дискусия за възможностите изкуственият интелект да създава работни места и да повишава производителността. Тя подчерта, че част от въздействието вече се наблюдава. По-ниският дял на засегнатите работни места в страните с ниски доходи не означава, че те са в по-добра позиция, а че изкуственият интелект все още не е навлязъл толкова широко в тях.
Изследване на МВФ за американския пазар на труда показва, че вече 10 на сто от работните места изискват по-високи умения за работа с изкуствен интелект. Тези позиции се заплащат по-добре. Същевременно работните места с рутинни и повтарящи се задачи намаляват, а нископлатената заетост се увеличава в строителството, центровете за данни и услугите.
Нетният ефект върху заетостта в разгледаната част от американския пазар е положителен, но това не е повод за успокоение, тъй като увеличението е при по-нископлатените позиции, посочи Георгиева.
Тя открои риска за младите хора, които обикновено започват професионалния си път с рутинни задачи и постепенно придобиват опит. Намаляването на тези позиции може да затрудни навлизането им на пазара на труда и последващото им кариерно развитие.
Според Георгиева правителствата трябва да проследяват промените в заетостта, да преосмислят образованието и да насърчават ученето през целия живот. Необходимо е и да оценят последиците за публичните финанси. Ако технологията доведе до намаляване на дела на труда за сметка на капитала, държавите ще трябва да преценят как да осигуряват приходите си, значителна част от които днес идват от облагането на труда.
Тя предупреди, че не може да се предвиди точно как ще изглежда пазарът на труда след пет години. Затова наблюдението и анализът трябва да водят до конкретни действия.
Икономически ефект и възможности за растеж
Георгиева разгледа и икономическия ефект от технологията. Първата вълна е свързана с увеличени инвестиции и търсене, включително чрез строителството на центрове за данни и разработването на модели. Засега този процес подкрепя растежа в ограничен брой икономики.
Световната икономика продължава да нараства с около 3 на сто въпреки отрицателното влияние на шока в енергийните доставки, посочи тя. САЩ, Китай и Индия са сред основните разработчици на изкуствен интелект, а редица азиатски икономики участват във веригите на доставки за необходимата инфраструктура.
Следващата вълна ще бъде свързана с по-широкото използване на технологията. Според представените оценки то може да увеличи растежа в развитите азиатски икономики с между 0,5 и 1 процентен пункт, а в развиващите се икономики в Азия с между 0,2 и 0,8 процентни пункта.
Допълнителен растеж от 1 процентен пункт в развитите азиатски икономики би компенсирал повече от загубата, произтичаща от застаряването на населението, заяви Георгиева. За да се възползват от тези възможности, развиващите се държави трябва да осигурят достъп до електричество и цифрова инфраструктура, подготовка на хората и защита от злоупотреби.
Създаването на работни места в развиващите се икономики
Аджай Банга постави акцент върху необходимостта от създаване на работни места за младите хора в развиващите се държави. През следващите 15 години 1,2 млрд. души ще достигнат възраст за навлизане на пазара на труда, посочи той.
По думите му частният сектор създава между 75 и 85 на сто от работните места, а правителствата трябва да осигуряват подходящи условия за инвестиции. Банга открои пет области с потенциал за заетост: инфраструктурата, земеделието с малки стопанства, първичното здравеопазване, туризма и производството с по-висока добавена стойност.
Той подчерта възможностите на т.нар. малък изкуствен интелект, разбирано като достъпни приложения за решаване на конкретни проблеми в развиващите се икономики.
Като пример Банга посочи здравен център в Индонезия, където медицинска сестра може да изпрати снимка на кожен обрив на лекар, който да прегледа случая или да използва местен инструмент с изкуствен интелект при оценката му.
Друг пример е платформа за индийски земеделски производители, разработена с помощта на „Гугъл“ (Google). Тя свързва фермери и кооперативи с доставчици на семена и торове, застраховки, кредити и пазари за продукцията. Чрез телефона си фермерка може да установи заболяване по растение и да поръча подходящ инсектицид от кооператива срещу 25 рупии.
Според Банга подобни приложения могат да повишат производителността и да създадат заетост, съобразена с местните потребности. Целта е да се изграждат нови възможности, а не само да се прехвърлят работни места от развитите към развиващите се страни.
Тарман Шанмугаратнам предупреди, че икономическият растеж сам по себе си не гарантира достатъчно качествени работни места. Китай, Индия и развиващите се икономики в Югоизточна Азия отчитат сравнително добър растеж, но създаването на заетост остава слабо, посочи той. Изкуственият интелект може да задълбочи това разминаване, ако не се използва целенасочено за създаване на работни места.
Президентът на Сингапур открои зелената енергетика като възможност за допълнителна заетост. По думите му при инвестиция от 1 млн. долара възобновяемата енергетика създава три пъти повече работни места от енергетиката, основана на изкопаеми горива.
Значителен потенциал има и в здравеопазването. Броят на медицинските сестри спрямо населението в развиващите се държави е между пет и десет пъти по-нисък от този в развитите икономики. Дори частичното преодоляване на тази разлика би изисквало повече лекари, медицински сестри и здравни работници в местните общности, посочи Шанмугаратнам.
Промени в образованието и първата работа
Според него изместването на човешкия труд от изкуствения интелект ще става постепенно, задача по задача, което дава време за придобиване на нови умения. Той обаче предупреди, че възможностите за първа работа на завършилите образование намаляват в развитите икономики, особено в технологичните сектори.
По думите му в САЩ търсенето на висшисти е намаляло за първи път от един век, а предимството им по отношение на заплащането се е свило значително. Той призова правителствата да работят с частния сектор за осигуряване на първа работа на младите хора и за повече практически занятия, стажове и обучение в предприятията, така че образованието да отговаря по-добре на променящите се потребности на пазара на труда.
В края на дискусията Георгиева заяви, че би искала изкуственият интелект да поема задачите, които хората не желаят да изпълняват, за да могат те да се занимават с това, което обичат. Тя свърза тази цел с по-висока производителност и жизнен стандарт и със запазване на човешкото достойнство.
/БП/
