Неуспешната екзекуция на Криста Пайк предизвика дебат относно смъртното наказание в САЩ, където според експерти прилагането на смъртоносни инжекции често е съпътствано от проблеми и прояви на некомпетентност, предадоха световните агенции.
Опитът за екзекуция на Пайк, жена, осъдена на смърт за участието си в убийството на съученичка, когато е била на 18 години, беше прекратен, след като две дози пентобарбитал не успяха да доведат до смъртта ѝ на 30 септември.
Свидетели съобщиха, че тя е продължила да диша, да хърка и да повдига части от тялото си от носилката, към която е била привързана, дори след като са ѝ били поставени смъртоносните инжекции. Адвокатите на Пайк заявиха, че тя е дошла в съзнание в болницата на 6 октомври, но ѝ предстои дълъг път към възстановяване.
Губернаторът на Тенеси Бил Лий обяви временно спиране на екзекуциите в щата и обеща „задълбочена проверка от независима страна“ на инцидента. Това е вторият случай за годината, в който властите в Тенеси отменят екзекуция след неуспешен опит за прилагане на смъртоносна инжекция.
Макар случаят да привлече вниманието на цялата страна, експерти отбелязват, че неуспешните опити за екзекуция, извършвани предимно чрез смъртоносна инжекция, са тревожно често явление при прилагането на смъртната присъда в САЩ, информира Ал Джазира.
„Това е възможност за всички да спрат и наистина внимателно да анализират всички аспекти, поради които тази екзекуция се е объркала, както и да вземат правилни решения за това как да се действа занапред, ако изобщо възнамеряваме да продължим с този метод на екзекуция“, заяви Робин Махер, изпълнителен директор на Центъра за информация относно смъртното наказание, организация с нестопанска цел, базирана във Вашингтон.
Щати като Тенеси, Айдахо, Алабама, Аризона, Тексас и Оклахома са регистрирали поне един случай на неуспешна екзекуция чрез смъртоносна инжекция от 2022 г. насам, а проучване на екзекуциите в САЩ в периода 1890–2010 г. установи, че при смъртоносните инжекции се наблюдават проблеми повече от два пъти по-често, отколкото при всички останали методи. Изследователите отдават незадоволителните резултати при изпълнението на смъртни наказания чрез смъртоносна инжекция на редица фактори, включително трудността да се извърши процедура, която по същество е медицинска, в затворническа среда и без достъп до квалифициран персонал.
Реалността е, че не съществува хуманен вариант на смъртното наказание, написа в сайта си правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“ (Human Rights Watch). Организацията се противопоставя на смъртното наказание във всички случаи, тъй като то е посегателство срещу човешкото достойнство, отличава се с жестокост и често е съпроводено от дискриминация, произвол и грешки. Деветдесет и две държави са ратифицирали протокол към Международния пакт за граждански и политически права, който изисква премахването на смъртното наказание. САЩ не са сред тях.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк призова властите в Тенеси да спрат всички бъдещи опити за екзекуция на Криста Пайк. Комисарят на Департамента по изпълнение на наказанията на Тенеси Франк Страда подаде оставка след неуспешния опит за екзекуция, а губернаторът на щата заяви, че няма да се предприемат нови опити за изпълнение на смъртни присъди, докато не се изясни какво се е случило.
„Нищо от това не беше нормално“, заяви журналист, присъствал на множество екзекуции в Тенеси по време на бурна пресконференция, проведена във вечерта на неуспешната екзекуция.
Нормализирането на смъртното наказание, усъвършенстването на техническите, правните и културните му аспекти, е проект, продължаващ от векове както в рамките на държавната власт, така и извън нея, пише „Ню Йоркър“ (The New Yorker).
Бащите основатели са изпитвали безпокойство относно държавното умъртвяване, което е хвърляло сянка върху младата демокрация на страната. Те не са се противопоставяли на смъртното наказание, но отношението им към него е било противоречиво. Томас Джеферсън, преразглеждайки законите на Вирджиния след отделянето на тринадесетте щата от Великобритания, предлага броят на престъпленията, наказуеми със смърт, да бъде намален от тридесет и девет на две: държавна измяна и убийство. Предложението е било отхвърлено с един глас разлика. В ранния период на американската история появата на затвора се разглежда, по ирония на съдбата, като реформа на смъртното наказание.
Следващият век, векът на линчуванията, придава на смъртното наказание терористичен характер. А векът след него, векът на глобалната свръхсила, е времето, когато държавата демонстративно си връща правото да отнема живот, извеждайки го от сферата на извънсъдебните разпри. Тя се стреми да се дистанцира от зловещите атрибути като въжето и дървото, въвеждайки вместо това химически коктейл и игла, установявайки протокол и придавайки на целия процес медицински облик – облик на хуманност.
Оказва се, че Марк Фолър, лекарят, който според сведенията е ръководил прилагането на смъртоносните инжекции на Пайк, е известен с това, че нарича осъдените на смърт „пациенти“. Тони Карадърс също е бил третиран като пациент. През май екип под ръководството на Фолър, отново в Тенеси, прави неуспешни опити в продължение на повече от час да постави венозен катетър на Карадърс (в ръцете, раменете, югуларната вена и гърдите му), докато накрая екзекуцията е прекратена, а на Карадърс впоследствие е предоставена едногодишна отсрочка.
Големият брой неуспешни изпълнения на смъртни наказания чрез смъртоносна инжекция, метод, отговорен за повечето провалени екзекуции от 1982 г. насам, в съчетание с недостига на медикаменти, доведе до възраждането на по-стари методи за изпълнение на смъртното наказание, като например разстрела, както и до въвеждането на нови. Преди две години щатът Алабама реши да започне да екзекутира осъдените на смърт чрез задушаване с азот, подаван в белите дробове, докато вързаният за носилката и с маска на лицето човек издъхне.
Кенет Юджийн Смит, осъден на смърт в Алабама, бе оцелял след опит за екзекуция чрез смъртоносна инжекция през 2022 г. През януари 2024 г. Смит стана първият човек в страната, починал вследствие на обгазяване с азот. Смъртта му представляваше експеримент. За да илюстрират жестокостта на метода, активистите често се позовават на становището на Световното дружество за защита на животните, според което азотната хипоксия е неподходящ начин за умъртвяване на какъвто и да е бозайник. Осем мъже бяха екзекутирани чрез обгазяване, преди през юни окръжен съдия в Алабама да постанови, че този метод е противоконституционно жесток. Върховният съд потвърди забраната за прилагането му. Разказват, че Смит се е гърчил и мятал неистово в камерата за екзекуции.
Възможната невинност е мерилото, чрез което се оценява дефектът в тази система. Живеем в епоха на смъртно наказание, която се опитва да изглежда модернизирана. За кратък период през 70-те години на миналия век на практика е съществувал национален мораториум върху смъртното наказание. Решението по делото „Фърман срещу Джорджия“ (1972 г.), стигнало до Върховния съд, след като чернокожият Уилям Хенри Фърман (дребен крадец) е осъден на смърт за това, че случайно е застрелял и убил Уилям Мике, собственика на дома, който е обирал, установява, че наказанието се прилага по „причудлив“ и произволен начин. Екзекуциите са спрени, а съществуващите смъртни присъди – отменени.
Четири години по-късно обаче, с решението по делото „Грег срещу Джорджия“, съдът възстановява смъртното наказание, постановявайки, че то не е автоматично „жестоко и необичайно“ наказание. Това придава етичен облик на държавно санкционираното отнемане на живот: подкрепата за смъртното наказание нараства рязко, подклаждана от общонационален, двупартиен стремеж към политика на безкомпромисност спрямо престъпността. През януари 1992 г. Бил Клинтън, тогава губернатор на Арканзас, стана известен с това, че прекъсна президентската си кампания, за да присъства на екзекуцията на Рики Ректор, чернокож мъж с мозъчно увреждане, който бе застрелял полицай, а след това бе насочил оръжието срещу себе си. Четири години по-късно бе произнесена смъртната присъда на Пайк.
Днес 27 щата позволяват смъртното наказание, макар че повечето екзекуции се извършват в Оклахома, Тексас, Мисури и Алабама. През последните двадесет и пет години подкрепата за най-тежкото наказание се задържа на ниво от около половината от населението. Според проучване на изследователския център „Пю“ (Pew Research Center), проведено през август, 65% от американците подкрепят смъртното наказание в случаите на убийство, но същевременно 59% смятат, че то „не възпира престъпността“. Този парадокс е в основата на мисленето, на което се крепи американската затворническа култура.
В съвместното си изявление, публикувано на 1 октомври, католическите епископи в Тенеси помолиха губернатора Лий да пощади живота на Пайк и да предотврати нов опит за изпълнение на смъртната ѝ присъда, отбелязва „Ватикан Нюз“ (Vatican News).
Епископите признаха тежестта на убийството на Слемър и неизмеримото страдание на семейството ѝ, като подчертаха, че призивът им подкрепя отговорността на държавата да държи извършителите на насилие отговорни за действията им.
„И все пак, търсенето на отговорност не изисква непременно още една смърт“, написаха те.
Те приветстваха независимата проверка, но призоваха губернатора да замени присъдата на Пайк с наказание, което да защитава обществото, като същевременно запазва живота ѝ.
„Такъв акт не отрича справедливостта“, написаха католическите епископи на Тенеси.
„Той заявява, че справедливостта не трябва да се превръща в отмъщение и че щатът Тенеси може да избере сдържаност, човешко достойнство и милосърдие.“
Папа Лъв XIV подкрепи усилията за премахване на смъртното наказание във видеообръщение към участниците в събитие в университета „ДеПол“, Чикаго, на 24 април 2026 г.
„Правото на живот е самата основа на всички останали човешки права“, каза папата. „Ето защо, само когато едно общество защитава свещеността на човешкия живот, то може да процъфтява и да се развива успешно“, смята той.
През 2018 г. папа Франциск преразгледа Катехизиса на Католическата църква, като заяви, че Църквата официално се противопоставя на смъртното наказание.
„Прибягването до смъртно наказание от страна на законната власт, след справедлив съдебен процес, дълго време се е считало за адекватен отговор на тежестта на определени престъпления и за приемливо, макар и крайно средство за защита на общото благо. Днес обаче все повече се осъзнава, че достойнството на личността не се губи дори след извършването на много тежки престъпления. Освен това се появи ново разбиране за значението на наказателните санкции, налагани от държавата“, се казва в обръщение на папа Франциск на 11 октомври 2017 г. към участниците в срещата, организирана от Папския съвет за насърчаване на евангелизацията.
Фокус върху правата на убийците, не на жертвата
„Престъпниците получават толкова много внимание. Защо?“, подчерта Мей Мартинес, майката на Колийн Слемър, цитирана от Си Ен Ен. „Тя се изгуби в цялата тази история… забравена е“, посочва Мартинес.
Една целеустремена и грижовна 19-годишна девойка събира багажа си във Флорида и изминава над 500 мили, за да сбъдне мечтата си да учи компютърни науки в Ноксвил, Тенеси. Именно там, през януари 1995 г., животът на Колийн Слемър е отнет. Тя е убита от своята 18-годишна съученичка Криста Пайк.
Обичаше да помага на деца
По-голямата част от живота си Слемър прекарва в родния си град Ориндж Парк, Флорида, където живее с майка си, втория си баща и по-малката си сестра. Майка ѝ описва Слемър като мил, грижовен и ентусиазиран човек. Още като дете тя проявява състрадание, особено към други деца, качество, възпитано у нея в семейството, разказва Мартинес.
„Колийн обичаше да върши различни неща. Гледаше деца. Мисля, че това дойде от мен, тъй като аз самата 40 години съм се занимавала с детска градина“, казва Мартинес.
Тази грижовност се проявява и в отношението ѝ към общността, което личи от доброволческата ѝ дейност за „Специалните олимпийски игри“, съобщава Асошиейтед прес. Тя също така работи с деца с увреждания и аутизъм, като използва обедните си почивки, за да ги храни и да играе с тях, споделя Мартинес.
Слемър е била дружелюбна, непринудена и е обичала карането на ролери, споделя майка ѝ. Смехът на Слемър и спомените за времето, прекарано с втория ѝ баща, са останали живи в съзнанието на Мартинес през годините и често изплуват, когато тя мисли за живота, който дъщеря ѝ е можела да изживее.
Учителите си я спомнят като кротка и мила девойка, но семейството и приятелите подчертават и нейната независимост. Тя се е стремяла да изгради кариера, основана на любовта си към компютрите и технологиите.
„Тя беше запалена по компютрите. Със съпруга ми постоянно сглобяваха и разглобяваха компютри“, разказва Мартинес пред AП. „Тя се доверяваше на всеки и това се оказа фатално за нея“, смята тя.
Майка, която търси справедливост
Три месеца след като Слемър се премества в Тенеси, за да се включи в „Джоб Корпс“ – федерална програма за професионално обучение, Пайк я примамва на уединено място извън територията на центъра. Там тя и приятелят ѝ я измъчват и убиват, се посочва в решение на Върховния съд на Тенеси. Приятелят ѝ също е осъден за убийството.
Слемър и майка ѝ разговарят за последен път в нощта на убийството, но поради лоша връзка разговорът е кратък. Когато Мартинес се опитва да се свърже с нея по-късно, Слемър не вдига телефона, споделя тя пред AП.
Фил Кийт, който е началник на полицията в Ноксвил по времето, когато Пайк получава присъдата си, казва пред Си Ен Ен, че не може да забрави подробностите около престъплението.
„Видях доста неща и те са се запечатали в съзнанието и паметта ми“, казва той. „Никога няма да ги забравя“, посочва Кийт.
Мишел Ноуел, жителка на Тенеси, смята, че щатът вече е платил достатъчно заради Пайк.
„Плащахме за Криста Пайк, сега плащаме за адвокати, плащаме и за болнични сметки, а сега се говори и за съдебни дела“, коментира Ноуел. „А най-лошото е, че Колийн е забравена“, подчертава тя.
Мартинес и съпругът ѝ пътуваха от Флорида, за да присъстват на екзекуцията на Пайк в Нашвил. Докато стоеше на балкона за посетители, тя държеше снимка на Колийн.
Но след като завесата в залата за екзекуции се спусна и свидетелите бяха помолени да напуснат, Мартинес бе уведомена, че Пайк е откарана в болница. Нещо се бе объркало при изпълнението на смъртната присъда. По-късно тя научи, че Пайк все още е жив.а
Мартинес сподели, че според нея щатът е подвел семейството ѝ. „Смятам, че щатът ми дължи голямо извинение“, каза тя по повод провалената екзекуция. Мартинес е съсредоточена върху едно: справедливост за дъщеря ѝ.
„Няма ден, нито дори минута, в които да не мисля за Колийн. Празниците са най-тежки“, каза Мартинес пред АП.
Семейството на Слемър отбеляза рождения ѝ ден съвсем наскоро – миналия месец. Тя щеше да навърши 51 години.
/ПТА/
