Световни решения за превенция на бедствия, климатична адаптация и възстановяване обсъдиха участници в срещата на местните власти в курортния комплекс Албена.
Готовността на българските общини да реагират на все по-екстремните климатични явления изисква реална оценка на риска, достатъчно човешки и финансови ресурси и добра координация с държавните институции, областните администрации, доброволните формирования и гражданите. Това каза кметът на Карлово и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Емил Кабаиванов при откриването на форума „Устойчиви общини: европейски и световни решения за превенция на бедствия, климатична адаптация и възстановяване“, който се провежда в рамките на Годишната среща на местните и регионалните власти в курортния комплекс Албена.
Дискусията е посветена на Международния ден за намаляване на риска от бедствия и събира представители на местната и държавната власт, международни институции и експерти, които обсъждат възможностите за по-добра подготовка, реакция и възстановяване при кризисни ситуации.
„Едно от големите предизвикателства пред българските общини, пред нас като кметове, съветници и пред нашите администрации е готовността ни да реагираме на все по-екстремните климатични промени“, посочи Кабаиванов. Той открои наводненията, засушаванията и бурите сред рисковете, към които общините трябва да бъдат подготвени.
По думите му подготовката трябва да обхваща всички етапи на кризисната ситуация – от оценката на риска и превенцията до непосредствената реакция, преодоляването на последствията и възстановяването на разрушената инфраструктура. Кабаиванов подчерта значението на координацията между общините и държавата, като отбеляза, че съвместните и адекватни действия могат да ограничат пораженията от бедствията. Той съобщи, че в рамките на дискусионния панел ще представи резултатите от две изследвания, свързани с темата.
Модератор на форума е кметът на Каварна Елена Балтаджиева. При откриването тя посочи, че рискът от бедствия присъства във всяка общност, а последствията могат да засегнат човешки съдби, инфраструктурата, предоставянето на услуги и продължителността на възстановяването. Според нея дискусията има практическа насоченост, тъй като кметовете все по-често трябва да вземат решения в условията на ограничено време и непълна информация, докато гражданите очакват ясна, навременна и координирана реакция.
Съветникът и заместник-ръководител на Посолството на Япония в България Хидеаки Мачида акцентира върху необходимостта от мерки във всички етапи на управлението на бедствията – превенция и готовност, реакция и възстановяване. Той обърна внимание и на психическите травми, които преживяват засегнатите хора, като посочи, че този аспект често остава пренебрегнат от държавните и местните институции.
Мачида изтъкна значението на достъпната и актуална информация за населението. В Япония местните власти предоставят на жителите карти на рисковите зони и местата за евакуация в електронен или хартиен формат. Тези карти се актуализират редовно, тъй като рисковите точки могат да се променят под въздействието на различни фактори.
По думите му отговорността за подготовката не е само на институциите. В японските училища редовно се провеждат практически евакуационни учения, а в градове и села жителите също организират подобни действия. Това допринася за изграждането на чувство за лична и общностна отговорност при бедствия.
Мениджърът за България на Групата на Световната банка Джейсън Пелмар постави акцент върху необходимостта от действия преди опасните явления да прераснат в бедствия. Той посочи, че наводненията, земетресенията и екстремните горещини могат да застрашат жилищата, училищата, пътищата, водоснабдяването и основните обществени услуги, поради което общините трябва предварително да определят кои обекти и системи се нуждаят от най-голяма защита.
Пелмар отбеляза, че България също е изправена пред редуването на наводнения и засушавания. Според него устойчивостта започва с по-добри решения, взети навреме, а подготовката трябва да включва познаване на рисковете, планиране, инвестиции преди настъпването на бедствие и възможност за по-бързо възстановяване след него.
Той представи няколко основни стъпки за общините: да изградят надеждна картина на рисковете за хората, сградите и инфраструктурата; да използват тази информация при планирането на земеползването, градоустройството и капиталовите бюджети; да определят приоритетни инвестиции, включително в системи за ранно предупреждение, решения, основани на природата, и по-безопасни сгради; да подготвят качествени проекти и икономически обосновки за финансиране; и да развиват капацитета на екипите, които ще ги изпълняват и поддържат.
По думите му Групата на Световната банка може да подпомага този процес чрез техническа помощ и финансиране, както и чрез привличане на частни инвестиции, когато това е подходящо.
Почетният консул на Австрия в България доц. д-р Радостина Иванова-Мишинева отправи поздравление по повод избора на темата на форума.
/БИ/
