Изложба, създадена с помощта на изкуствен интелект, и премиера на късометражния филм „Гласът в джоба“ ще срещнат публиката в Кюстендил с различни гледни точки към все по-актуалната тема за взаимодействието между човека и технологиите. Двата проекта са обединени от обща идея и разглеждат сблъсъка между реалния и виртуалния свят през погледа на млади автори и творци. Двете визуални преживявания ще провокират размисъл върху влиянието на изкуствения интелект върху човешките отношения, духовните ценности и възприятието за реалността. Проектите ще бъдат представени на 16 октомври в Кюстендил.
Филмът „Гласът в джоба“ на младия режисьор Янислав Попов поставя въпроси като тези: Какво остава от човека, когато все по-често търси отговорите в телефона си? И може ли една машина да замени гласа на съвестта, близостта или любовта? Заедно с прожекцията, чиято премиера ще бъде в петък, публиката ще види и необичайна изложба на възпитаници на художествената школа „Новите майстори“, ръководена от кюстендилския педагог и художник Евгени Серафимов, създадена с помощта на изкуствен интелект и вдъхновена от същата тема.
Идеята за филма се ражда като размисъл върху все по-видимото присъствие на изкуствения интелект в ежедневието на младите хора. Според Янислав Попов днес все повече хора търсят съвет, посока или дори утеха в технологиите, а това неизбежно поражда въпроса къде остава мястото на истинските човешки отношения.
„Гласът в джоба“ не дава готови отговори. Вместо това кани зрителя да се вгледа в собственото си ежедневие и да си зададе въпроса кога удобството започва да измества живия контакт, разказа пред БТА авторът. Според режисьора в историята има страх, надежда и спомени, но над всичко стои любовта – към семейството, към близките хора и към връзките, които нито една технология не може да замени.
Зад реализацията на филма стои екип от млади хора, които, по думите на Попов, са го впечатлили с отдадеността си към идеята. „Актьорът трябва да се бори за образа си, а не просто да изпълнява написаното, затова много от идеите на актьорите намериха място във филма и съм им благодарен за това“, разказва Янислав Попов.
„Снимките бяха изпълнени с много смях и положителна енергия“, допълва той. Разказва, че понякога му се налагало да се крие в шкафове или под легла, за да не влезе в кадър. „А когато си ударех главата някъде, психологическата драма моментално се превръщаше в комедия“, разказва още той.
Темата на филма ще продължи и извън екрана чрез изложбата на школата „Новите майстори“. Тя представя 38 изображения, създадени от ученици чрез използване на изкуствен интелект като художествен инструмент.
„Това е изложба, направена с изкуствен интелект, а не от изкуствен интелект“, разказа пред БТА Серафимов. Той е убеден, че въпросът не е дали съвременните технологии трябва да присъстват в изкуството, а по какъв начин се използват.
„В артсредите хората все още са доста настръхнали, но това напомня всяка ситуация, в която в ежедневието ни се появява нещо ново и различно. През XIX век например, когато се появява фотографията, художниците изпадат в ужас, защото машината може да направи портрет само с едно натискане на бутона.
Днес всички носим в джобовете си фотоапарати с невероятна разделителна способност и няколко камери, но когато ни е нужна професионална фотография, се обръщаме към професионален фотограф. Изглежда, че снимката се прави лесно, с едно натискане на бутона, но всъщност е важно кой го натиска, как го натиска и в кой момент го прави“, допълни Серафимов.
„Точно както фотографията не унищожава живописта, а отваря път за нови художествени търсения, така и изкуственият интелект не бива да се възприема като заплаха за изкуството“, смята Серафимов. По думите му появата на фотографията през XIX век дава тласък на нови направления в изобразителното изкуство, сред които е пуантилизмът, а впоследствие и на модернистичните течения. „Технологията не унищожава изкуството, а го развива и надгражда“, казва той. Художникът посочва като пример и печатарската преса на Гутенберг.
Според Серафимов добрият резултат при работата с изкуствен интелект изисква същото, което изисква и всяко друго изкуство – вкус, познание, въображение и ясна идея. „Не можеш да работиш добре с изкуствения интелект, ако не можеш да рисуваш“, смята художникът. Любопитен детайл е, че самото откриване на изложбата също ще бъде своеобразен диалог между човека и технологията. Заради ангажимент в Сърбия Серафимов няма да присъства физически в залата и ще открие експозицията дистанционно.
Така филмът и изложбата се срещат на обща територия – между реалността и виртуалния свят, между човешкия глас и машинния отговор. А най-важният въпрос, който двата проекта отправят към публиката, остава открит според двамата артисти: когато в джоба си носим технология, способна да отговори на почти всичко, чуваме ли достатъчно ясно гласа на човека до себе си?
На пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил през март режисьорите Лозен Йорданов и Янислав Попов обявиха началото на конкурса за сценарист за късометражния филм, посветен на влиянието на изкуствения интелект върху младите хора. Филмът ще бъде представен в петък, 16 октомври, от 19:00 часа в Регионалния културен институт (театъра).
/ВБ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
