Троянската църква „Света Параскева – Петка“ днес отбелязва своя храмов празник. Църквата се намира в централната част на града и е издигната на мястото на параклис, посветен на същата светица.
„Света Петка Търновска е много почитана в Троянския край, което ясно личи и от храмовото строителство. На територията на Троянската духовна околия има няколко храма, посветени на светицата“, каза за БТА д-р Десислава Вутова, уредник в Музея на занаятите в Троян. Храмов празник на днешния ден отбелязват и църквите в селата Дебнево, Чифлик и Борима.
Майстор на Троянската църква е Константин от Пещера, един от изявените възрожденски строители. През 1835 г. той издига паралелно два храма в региона – троянската църква „Света Параскева“ и църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир.
В архитектурно отношение църквата „Света Параскева – Петка“ в Троян е трикорабна псевдобазилика. Първоначално тя е била без купол, каквото е било изискването по времето на нейното изграждане. Куполът е издигнат след Освобождението, разказа д-р Вутова.
От северната страна на църквата има широка входна врата, над която е разположена арковидна плоча с издълбан релеф, изобразяващ Свети Георги в два симетрично разположени мотива. Над вратата има и плитка ниша с изображение на Света Петка. От южната страна на храма има две врати, едната от които води към олтара.
Интерес представляват и уникалните скулптурни корнизи на църквата, украсени с изображения на архангели, гълъби, змии, дракон и други фигури. По каменните пластики личат следи от червена охра – оцветяване, характерно за българското изкуство през XII–XIV век.
През 1877 г. Троян е опожарен, но църквата е сред малкото сгради, оцелели от пожара, вероятно благодарение на каменните си стени с дебелина 1,6 метра. Всички дървени елементи обаче изгарят, включително светият престол, олтарните иконостаси и владишкият трон. Унищожени са също църковни книги, летописни бележки и старинни ръкописи.
С доброволни дарения и труд троянци бързо възстановяват своя храм. Новите дърворезби са създадени в периода 1901–1934 г. Иконостасът е дело на Методи Балалчев, който го изработва в стила на Тревненската художествена школа, с богати растителни и животински мотиви.
Стенописите в църквата са изпълнени на два етапа. През 1911–1912 г. работят плевенските художници Йосиф Киш и Васил Бръшлянов, а през 1936 г. – Георги Желязков, Георги Богданов, Илия Пефев и Александър Давидов.
От 2013 г. в троянската църква се съхранява и светиня, дарена от архиепископа на Яш и митрополит на Молдова и Буковина Теофан – чудодейните одежди на Света Петка Търновска (Българска).
През втората половина на XX век в Яш, където се пазят мощите на светицата, се утвърждава традицията те да бъдат преобличани няколко пъти годишно, в навечерието на пет от големите християнски празници. Одеждите, с които се покриват мощите, се изработват специално за случая и се ушиват само в два манастира в близост до град Яш. Преобличането се извършва по специален църковен чин, а одеждите се даряват на храмове, посветени на Света Петка, както в Румъния, така и извън страната, разказа музейният уредник.
/МЧ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
