Седмото издание на фестивала „Нашенци у старо време“ събра жители и гости на видинското село Покрайна, за да представи бита, традициите и народните носии от региона. Събитието е организирано от Народно читалище „Просвета-1927“ и кметството в селото.
Фестивалът съхранява родовата памет и дава възможност традициите на предците да бъдат предавани на следващите поколения, каза заместник-кметът на община Видин Борислава Борисова при откриването на празника. Тя поздрави организаторите, читалищните дейци и самодейците за усилията им да поддържат живи българските традиции. Борисова благодари и на читалищата от община Видин и областта, които подкрепят инициативата.
Програмата включва изпълнения на характерната за региона духова музика и народни хора, както и демонстрации на традиционни занаяти, сред които багрене на вълна с естествени бои. Читалища от областта представят автентични ястия в кулинарна изложба, съпроводена с дегустация.
По време на фестивала беше представен и проект на формация „Мандриле“ към местното читалище, спечелила проект по фонд „Читалищна мечта“ на сдружение „Лъчезар Цоцорков“. Средствата са за нови народни носии, с които танцьорите се представиха за пръв път пред публика в изпълнение на няколко танца.
От името на кмета на община Видин Борислава Борисова връчи поздравителен адрес с пожелания за успешно провеждане на тазгодишното издание на фестивала.
Председателят на Общинския съвет във Видин Светослав Славчев също поздрави участниците и организаторите. Той изрази удовлетворение от възможността да присъства на празника и да се наслади на творчеството на самодейците, като подчерта значението на съхраняването на българския национален дух и традиции.
Секретарят на Народно читалище „Просвета-1927“ Елица Атанасова изрази благодарност към гостите от името на читалищното настоятелство и самодейците. Тя пожела фестивалът да продължи да обединява хората и да съхранява традициите на взаимното уважение, гостоприемството и взаимопомощта.
Организаторите си поставят за цел чрез фестивала да пресъздадат атмосферата на отминалото време и да покажат как са живели предците, като съхраняват връзката между поколенията и интереса към българското културно наследство.
/РИ/
