Клаус Кински – германският актьор с пронизващ поглед и необикновено екранно присъствие, превърнал се в едно от най-запомнящите се лица на европейското кино, днес щеше да навърши 100 години. Очите му можеха да изразяват едновременно заплаха и отчаяние, а присъствието му на екрана трудно оставаше незабелязано, пише сайтът filmportal.de. Името му се свързва най-вече с режисьора Вернер Херцог, с когото създават пет филма, сред които „Агире, гневът Божи“ и „Фицкаралдо“. Сътрудничеството им е среща на двама безкомпромисни творци, чиито конфликти се превръщат и в част от филмовата им история.
„Лос Анджелис Таймс“ определя Кински като многостранен актьор с повече от 200 филмови роли, а британският „Гардиън“ описва сътрудничеството му с Херцог като бурен сблъсък на две силни и безкомпромисни личности.
Роден е на 18 октомври 1926 г. с името Клаус Гюнтер Карл Накшински в Сопот, тогава част от Свободния град Данциг, днес Сопот в Полша. Израства в Германия. По време на Втората световна война е мобилизиран в германската армия и попада в британски плен в Нидерландия. След войната започва да играе на театрална сцена в Берлин, а през 50-те години привлича внимание и с публичните си рецитали на поезия.
Кински се снима в редица продукции в роли на престъпници, фанатици и мрачни, обсебени от собствените си цели персонажи. Международна известност му носи участието във филма на Серджо Леоне „За шепа долари“. Американската публика го познава и от „Доктор Живаго“ на Дейвид Лийн, както и от „Малката барабанчица“ по романа на Джон льо Каре, отбелязва „Лос Анджелис Таймс“.
Особено място в кариерата му заемат петте филма, които прави с Вернер Херцог: „Агире, гневът Божи“ (1972), „Носферату – призракът на нощта“ (1979), „Войцек“ (1979), „Фицкаралдо“ (1982) и „Кобра Верде“ (1987). В „Агире, гневът Божи“ Кински играе испански конкистадор, обсебен от властта и търсенето на митичния Елдорадо. В „Носферату – призракът на нощта“ влиза в ролята на вампира, а във „Фицкаралдо“ пресъздава мечтател, готов да преодолее почти невъзможни препятствия, за да построи оперен театър в амазонската джунгла. Британският филмов институт определя „Фицкаралдо“ като едно от най-амбициозните произведения на Херцог.
Зад тези образи стои творческо партньорство, белязано от силно напрежение. Херцог и Кински се сблъскват заради характерите си и методите си на работа, които водят до конфликти на снимачната площадка, но именно това взаимодействие ражда някои от най-разпознаваемите филми на германския режисьор. В документалния филм Mein liebster Feind („Моят най-добър враг“) от 1999 г. Херцог се връща към сложните им отношения с актьора, белязани едновременно от творческо привличане и взаимна неприязън. „Гардиън“ описва тяхното сътрудничество като продължителен двубой, който оставя след себе си някои от най-запомнящите се образи във филмите на режисьора.
Кински оставя следа и в творчеството на режисьори като Анджей Жулавски и Били Уайлдър. През 1989 г. Кински снима и режисира филма Kinski Paganini, посветен на живота на цигуларя Николо Паганини.
Образът на Кински остава противоречив и след смъртта му. Той умира на 23 ноември 1991 г. в Калифорния на 65-годишна възраст. През 2013 г. дъщеря му Пола Кински казва пред германското списание „Щерн“, че е била подложена на сексуално насилие от баща си в детството и юношеството. Тя описва преживяното в автобиографията си Kindermund, а „Гардиън“ отразява обвиненията ѝ и публичното им огласяване.
/ТЙ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
