Темата за трансформацията на пазара на труда в контекста на изкуствения интелект (ИИ) беше във фокуса на Петата годишна научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Участниците коментираха опита на Китай и обсъдиха възможностите пред Европейския съюз (ЕС) за осигуряване на устойчиви и приобщаващи работни места, както и за адаптирането на социалните политики към новите технологични реалности.
ИИ ще промени мерната единица на цивилизацията – вече няма да е важно колко енергия произвеждаме, а колко изчисления в секунда можем да направим с един ват, каза доц. д-р Любослав Костов от ИССИО и преподавател в УНСС. Той отбеляза, че вече 5% от генерираното електричество в САЩ се използва за центрове за данни, като в щата Вирджиния делът е 25%, а в Ирландия – 20%. По думите му това създава локална сингулярност на ресурсите и тежка геополитическа зависимост от енергийните мрежи.
Според Костов най-важната характеристика на настоящата индустриална революция е, че след внедряването на новите технологии делът на добавената стойност, която отива при капитала, нараства, а този при труда – намалява. Ставаме свидетели на обръщане на класическите икономически зависимости, които се преподават в университетите“, каза той. Дори всички правителства по света да приемат ограничителни регулации, развитието няма да спре, защото ИИ носи огромно конкурентно предимство – икономическо, военно и артистично, отбеляза Костов.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров смята за притеснителен опита в световен мащаб да се мине към саморегулация на пазара на труда. Според него тази тема още не се обсъжда в България, но страната ни трябва да следи тенденцията. Ефектите от ИИ на пазара на труда тепърва ще се анализират и оценяват, коментира той. По думите му развитието на дигиталните технологии е различено в отделните държави.
Според Калина Дренска от фондация „Фридрих Еберт България“ има тревога относно влиянието на ИИ и науката може да помогне за нейното овладяване, за да може да се разберат процесите. Не мога да си представя как много власт може да се остави на някого и да му се нареди да контролира сам себе си, заяви тя.
В момента се случват много трансформационни процеси, но смятам, че още дълго ще има нужда от хора на пазара на труда , каза проф. д-р Венелин Бошнаков, главен секретар на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Той обаче е на мнение, че дигитализацията ще засегне всички работещи, дори тези по ниските нива на работа.
По време на събитието беше посочено, че от 2013 г. Китай е най-големият потребител на индустриални роботи, като те се използват най-често в автомобилостроенето. Според представения от доц. д-р Теодора Пенева доклад, първи се автоматизират конвейерът, заваряването, боядисването и товарено, а операторите преминават към надзор на линии. Расте поддръжката и програмирането на роботи, каза тя. Тенденцията за Китай показва, че най-силен спад на заплатите има при средноквалифицираните работници. Вследствие на влиянието на роботизацията работниците сменят работата си по-често, сочи още докладът. Според данните компаниите с по-висока роботизация имат повече дела за съкращения, премествания и заплати.
Участниците в дискусията размениха мнения и за ситуацията в ЕС и САЩ по отношение на тенденциите на пазара на труда.
/МК/
