Комисията за защита на потребителите (КЗП) е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цени – на сирене, на мляко, на домати, на краставици и други стоки от първа необходимост, като в рамките на производството търговските вериги ще имат възможност да докажат обосноваността на повишаването на цените за проверявания период – за месец октомври към месец август. Това каза председателят на КЗП Мая Манолова на брифинг, на който от комисията обявиха нови данни от извършените проверки в търговските вериги.
Предвидените санкции, в случай че такава обоснованост не бъде установена след представянето на данни, са в размер от 10 000 до 100 000 евро. Глобите се налагат от КЗП за всеки отделен продукт по Закона за защита на потребителите.
Относно работата на КЗП по изследване на надценките в търговските вериги на основни хранителни продукти, Манолова каза, че от комисията са се натъкнали на още притеснителни данни.
„Шампион“ е маслото, което се продава с надценка от 135 процента, доставната цена е 1,43 евро, продава се на 3,79 евро с включено ДДС, без ДДС надценката на това масло, което не само по опаковка, а и по цената си е златно, е 135 процента. Друго масло в същата верига от друг доставчик е с надценка от 85 процента, това също е едно „златно“ масло, което веригата доставя на 1,73 евро и продава на 3,85 евро“, даде примери Манолова.
За прясно мляко в друга верига от КЗП са установили надценка от 99 процента – половин литър прясно мляко веригата доставя на 0,44 евро и продава на 1,07 евро без ДДС, като надценката е 99 процента. В същата верига от КЗП са установили и прясно мляко от 1 литър с надценка от 68 процента при доставна цена 0,94 евро, продажната цена е 1,89 евро. Относно сиренето от КЗП са установили три сирена в една и съща верига, като най-голямата надценка е от 95 процента.
„Не смятате ли, че е скандално български продукт бяло саламурено сирене да се продава с 95 процента надценка без ДДС? Купуват това сирене на 1,92 евро и го продават на 4,49 евро – „златен“ български продукт, „златен“ в надценката на търговската верига“, коментира Манолова. Тя добави, че същият е случаят и с киселото мляко, където от КЗП са установили надценка от 80 процента. Държаха от сдружението на веригите да им покажем и най-ниската надценка – на едното мляко най-ниската установена надценка е 31 процента, иначе стандартно надценките са около 80 процента, добави още тя.
По думите на Манолова нормалните надценки в Европа, в страните членки на ЕС са други – в Германия са между 15 и 25 процента, в Австрия – 25-30 процента, във Франция – около 25 процента. В България надценките на млечните продукти стигат до 80, 95 и 135 процента за маслото, същото е и при кашкавала – единият кашкавал е с надценка от 99 процента или веригата го доставя на 2,67 евро и го продава на 6,39 евро без ДДС, надценката е 99 процента, посочи Манолова, като коментира, че такива надценки няма в никоя европейска държава.
Мая Манолова каза още, че освен, че е морално укоримо и истинско безобразие да се товарят българските производители, които правят милиарден оборот на търговските вериги, с такива абсурдно високи цени това е и нарушение на закона. Тя обясни, че в случая става дума за сериозно нарушение на Закона за защита на конкуренцията, като се нарушава една от абсолютните забрани по закона – дискриминация по отношение на доставчици, по отношение на търговски партньори.
Всички тези надценки, които се разминават с повече от 10 процента, са абсолютно забранени в Закона за защита на конкуренцията. Това е една от абсолютните забрани за нелоялни търговски практики, посочи Манолова. Тя добави, че разликата в търговските надценки на сходни продукти от една и съща продуктова категория над 10 процента е абсолютно забранена нелоялна търговска практика. Санкцията съгласно член 100 от Закона за защита на конкуренцията е в размер на до 10 процента от оборот или предвид оборотите на търговските вериги, максималната санкция на веригите стига до 135 милиона евро, започвайки от 50 милиона евро, обясни Манолова.
В тази връзка от КЗП ще внесат днес сигнал за производство в Комисията за защита на конкуренцията. По думите й това не следва тепърва да бъде развивано и установявано от КЗК, защото данните с продажните цени и с доставните цени, с надценки, които по отношение на различни доставчици са над 10 процента, са налични в КЗП, като са установени в рамките на проверката им на търговските вериги.
Манолова съобщи още, че в резултат на установените данни в рамките на проверката на КЗП на търговските вериги утре, 21 октомври, Комисията започва съвместна проверка с Българската агенция по безопасност на храните и с Националната агенция за приходите в складовете на големите търговски вериги.
БТА припомня, че КЗП започна на 2 октомври проверки, които целят да установят действително прилаганите продажни цени и търговските практики. Проверките във веригите се правят по групи хранителни продукти, като първите са за млечни, плодове и зеленчуци, за които потребителите сигнализират най-често.
При представянето на първите резултати от извършените проверки в търговските вериги от КЗП съобщиха за установени надценки между доставните и продажните цени от над 120 – 140 процента на определени групи хранителни продукти в търговските вериги.
В тази връзка от Сдружението за модерна търговия излязоха с позиция, според която КЗП обърква потребителите с неточна информация и интерпретации. Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби, посочиха от СМТ и поискаха КЗП да даде отговор на въпроси като колко продукта са проверени и при колко от тях са открити 150 процента надценка; какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги, защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули; разяснява ли се на хората, че надценката не е печалба и други.
/ВЙ/
