Колкото повече работя, толкова по-дълбоки тонове откривам – както човек открива дълбоки тонове в душата си, когато поостарее малко, и при изпълнението си. Това каза пред БТА цигуларят проф. Мичо Димитров на откриването на изложбата си „Духовни откровения“ тази вечер в столичната галерия „Икар“. Пред приятели и гости той изсвири „Рондино“ от Лудвиг ван Бетовен.
Димитров започва да рисува преди 14 години, през 2012 г., когато заради възпаление от вадене на зъб, в продължение на два месеца не може да държи цигулката. Оттогава насам той казва, че не е спирал да рисува. На въпрос дали смята, че някога би изоставил изобразителното изкуство, проф. Димитров отговаря отрицателно. От една страна, заради дълбоките тонове, които той продължава да открива в това начинание, а от друга, защото свиренето на цигулка е физическо занимание и по думите му „от една възраст нататък, като моята, вече ръцете не са толкова младежки и не отговарят толкова бързо, колкото би се искало на човек“.
„Започнах навремето като художник на църкви, катедрали и замъци. Така ме наричаха в първите години, защото много обичам да ходя в чужбина и да посещавам местните замъци, местните църкви. Имах страхотна фасцинация към тези невероятни безсмъртни сгради“, каза той. Постепенно обаче проф. Димитров започнал да фантазира, защото си дал сметка, че колкото и красиво да нарисува дадена сграда, тя няма да бъде като оригинала. „И така започнах да рисувам тези въображаеми градове на изкуството“, допълни той. Художникът разказа още за един период, в който рисувал бъдещия Йерусалим, където сложил кубета от всички религии, защото искал хората някак да си подадат ръка: „Защото Господ е един. Той тече по различен начин във вените на всеки човек. Още египтяните са казали, че Господ е като голяма река, но да стигнеш до нея, стигаш по своя приток“.
На въпрос дали изобразителното изкуство му дава нещо, което музиката не успява, проф. Димитров каза, че му дава друг поглед върху цветовете в живота и в емоциите: „В моето изпълнителско изкуство аз търся едни цветове, които не мога да назова с думи. Усещам ги, мога да ги оприлича на нещо“. По думите му, когато започне да рисува, тези цветове се появяват пред него и го свързват с това, което е свирил. Като пример той даде златисто-кафявия цвят в една от картините си, който свързва с топлината на „Рондино“ от Бетовен. „Един топъл цвят, който отговаря на топлината на тази музика“, каза той.
На въпрос дали Бетовен е този, който изцяло свързва с тази изложба, проф. Димитров отговори отрицателно. „Аз не съм класически художник, а Бетовен е най-класическият от всички композитори. Той е човекът, който слага жалона и основите и оттам започва всичко“. За своята изложба той каза, че може да се разглежда по-скоро като видение от романтичната епоха. „Аз много обичам и френската музика: Цезар Франк, Шосон, Равел, Дебюси. И мисля, че моите картини по-скоро кореспондират с това“, допълни той.
По думите му има огромна връзка между изобразителното изкуството и музиката, но изпълнителското изкуство е най-висшето изкуство, защото музиката оперира с вибрации. „А вибрациите са от Бога, както казват хората. И това, което се опитвам да направя в музиката, поне аз, е да повдигна вибрациите на хората, защото това е основното“, допълни цигуларят. По думите му светът днес е в това положение, защото хората са в ниски вибрации или хора с ниски вибрации по целия свят „се опитват да ни натъпчат в това“. Според него, когато човек иска да усети нещо хубаво и да се „навдигне“, най-добрият способ за това е музиката. По думите му и живописта по свой начин може да го направи, но все пак смята, че най-чистата емоция е в музиката.
„Цветовете също имат вибрация, както знаем от физиката“, каза още той. Те също зареждат човека, но по друг начин. Проф. Димитров разказа, че през 33-те години, прекарани в Нидерландия, самият той се е запознал с почти цялото творчество „и на малките, и на големите нидерландски художници“. По думите му, с нищо не може да се опише чувството на човек, след като види един портрет на Рембранд от късните години. Но за себе си казва, че само при най-големите художници той усеща това чувство и допълва, че е щастлив за способността си да го възприеме.
На въпрос на БТА дали скоро ще отключи и трети талант – писателската дейност, проф. Димитров каза, че много пъти е сядал да напише нещо, но осъзнава, че езикът му не е добър. „Знаете, човек като започне да пише, трябва да знае точно кое да конспектира. Това още не съм го достигнал, но имам много неща за разказване – познавам много големи музиканти и ги уважавам“, каза той. По думите му той се прекланя пред поколенията, които са били негови учители. „Така че имам да разказвам случки с много хора, но това трябва някой да го оформи. Може би в по-напреднал момент от живота ще направя и това“, допълни цигуларят.
/ДД/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
