Съвременните български писатели са будители на общността, а чрез литературата си те ни карат да преосмислим миналото и настоящето и поставят въпроси, които вълнуват българите по света. Това каза Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айндховен“ (Нидерландия), по време на третия панел на тема „Медии и будители на общността“ от втория ден на 21-вата Световна среща на българските медии, която се провежда в Будапеща и Естергом, Унгария.
В Нидерландия съвременната българска литература не е достатъчно достъпна и видима, посочи Узунова. По думите ѝ, наред с концертите и театралните събития, организирани за българската общност зад граница, са необходими повече координирани инициативи за срещи на български автори със сънародниците ни, включително с подкрепата на държавните институции.
В Нидерландия няма официален български културен институт, но съществуват устойчиви културни средища, които могат да подпомогнат организирането и популяризирането на подобни срещи, отбеляза тя.
„Български Хъб Айндховен“ е създаден в края на 2022 г. с идеята да развие собствени информационни канали и да популяризира българската колекция от детски книги в Централната библиотека в Айндховен, както и инициативи и събития на българската общност в радиус от около два часа път от града.
Узунова разказа, че идеята за създаването на портала възниква по време на пандемията от КОВИД-19, когато сдружението Heritage Language Education Network, на което тя е председател, договаря с Централната библиотека в Айндховен създаването на международна колекция от детски книги. Проектът предвижда включването на десет езикови групи, които да осигурят книги на съответните езици, а библиотеката да предостави пространство и да организира заемането им.
Включването на българския език обаче се оказва предизвикателство. След поредица от разговори и преговори българската колекция е приета в проекта, но организаторите срещат трудности при популяризирането ѝ сред сънародниците ни в региона.
„Когато решихме, че основното предизвикателство е зад гърба ни и че остава само да закупим книжките, се оказахме в задънена улица с популяризирането на проекта сред българската диаспора“, посочи Узунова.
По думите ѝ местните групи в социалните мрежи са били насочени предимно към битови въпроси и транспортни услуги, а опитите за разпространение на информация чрез лични профили не успяват да достигнат до достатъчно широка аудитория. Това мотивира създаването на собствен информационен канал, който да представя дейностите на българите в региона.
През първите три години от работата си представителите на „Български Хъб Айндховен“ пътуват почти всеки уикенд, за да се срещат с българи, организиращи публични събития или подпомагащи общността по различни начини. Информацията за техните инициативи се публикува на уебсайта и в социалните мрежи на портала, а веднъж годишно се издава и печатно издание.
Организацията развива сътрудничество с община Айндховен, местни организации и представители на други общности. Чрез участие в публични събития и културни фестивали тя популяризира българския език и култура като част от културното многообразие на града.
Сред инициативите са представяния на български фолклорни състави пред чуждестранна публика, включително „Жарава“, „Канатица – Айндховен“ и „Булгапея – Брюксел“, както и ежегодна работилница за изработване на мартеници, организирана съвместно с местната българска студентска организация.
„Български Хъб Айндховен“ си сътрудничи и с българското посолство в Хага. Всяка година организацията кани един или двама български автори на среща с читателската общност в Айндховен, а посолството е домакин на втора среща за сънародници от други части на Нидерландия.
Узунова изрази благодарност към бившия посланик Константин Димитров и настоящия посланик Елизабет Върбанова за подкрепата и сътрудничеството.
Тя отбеляза и взаимодействието на портала с Българската телеграфна агенция (БТА), което продължава от почти самото създаване на организацията.
Според Узунова подобни инициативи показват, че работата за съхраняването на езика и културата на българите зад граница може да обединява информационна и културна дейност. Тя подчерта значението на съвременната българска литература за поддържането на връзката между сънародниците ни в чужбина и България.
Двадесет и първата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), бе открита в унгарската столица Будапеща вчера, 19 октомври – деня, в който Българската православна църква почита паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец – небесния закрилник на българския народ.
Темата на тазгодишното издание е „Медии и водачи“. Във форума, който ще премине в унгарските градове Будапеща и Естергом, присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България.
Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
Повод Световната среща на българските медии да бъде открита на 19 октомври са двете годишнини, които Българската православна църква отбелязва през 2026 година – 1080 години от успението и 1150 години от рождението на свети Йоан Рилски, както и десетата годишнина от решенията на парламентите в София и Будапеща, с които 19 октомври бе обявен за Ден на българо-унгарското приятелство.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.
/ТЙ/
