Интелектуалецът много често бива схващан като представителна фигура за една социологическа група. Всъщност историята на интелектуалците в по-строг смисъл на думата е историята на онази фигура, която има едновременно ангажираност и в същото време интелектуална дистанция към проблемите на своето време. Това каза доц. Йордан Ефтимов – поет, литературовед, литературен критик и преподавател в Нов български университет (НБУ), по време на дискусията „Медии и духовни водачи“, която е част от програмата на втория ден на 21-вата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) на 19 и 20 октомври в Будапеща и Естергом, Унгария.
Сред основните акценти в изказването на литературоведа бяха ролята на интелектуалците и промяната в отношението към тях вследствие на интернет и социалните мрежи.
„Когато видях панела за духовните водачи и че ще става дума за духовните и религиозните водачи и интелектуалците, мислих много върху връзката между тези фигури и върху начина, по който те са се развивали и са съществували“, каза доц. Ефтимов.
В изказване той обърна внимание на връзката между католическата църква и съвременните комуникационни технологии. Той припомни за канонизирането на италианеца Карло Акутис, който умира от левкемия на 15-годишна възраст. Доц. Ефтимов разказа и за свети Исидор Севилски, архиепископ на Севиля и автор на енциклопедията „Етимологии“, който също, както и Акутис, по думите на Ефтимов, е смятан за покровител на интернет.
Но католическата църква има и покровителка на телевизията. Това е света Клара, която е обявена за покровителка на телевизията, именно на нея се е случило такова чудо, тя да види литургия, прожектирана на стената, когато е болна, разказа доц. Ефтимов.
В изказването си преподавателят разграничи интелектуалеца от представителя на интелигенцията като социална група. Според изложеното от него интелектуалецът трябва да съчетава задълбочени познания и обществена ангажираност със способността да запазва дистанция от събитията и да ги анализира критично. Тази личност трябва да може да говори и по въпроси извън непосредствената си професионална специалност, като същевременно разполага с достъп до медиите, за да достига до по-широка публика.
„Това е тази сложна ангажирана личност, с дистанция към събитията, способна да ги мисли по-сложно и дори философски, която обаче заедно с това е допусната до медиите“, обобщи той разбирането си за интелектуалеца.
Според доц. Ефтимов съвременната медийна среда невинаги създава условия за подобно присъствие. Той обърна внимание на тенденцията публичните изяви да се насочват към атрактивни личности, чиито шеги и анекдоти могат да изместят същинския разговор по обществено значими проблеми. Той изрази критично отношение и към схващането, че традиционните медии могат да бъдат заменени изцяло от гласовете в социалните мрежи.
„Интернет създаде илюзията за бързо информиране, но той всъщност по-скоро създаде възможността за бързо дезинформиране“, посочи литературоведът.
По думите му социалните мрежи допринасят за размиването на границите между експертното мнение, публичната популярност и пропагандата. Според него хора, определяни като инфлуенсъри, не непременно притежават необходимата култура, обществена ангажираност и способност за критична преценка, за да бъдат определяни като интелектуалци.
Според него е важно църковните позиции по съвременни въпроси да достигат до обществото и чрез различни медийни формати, а не единствено чрез специализирани църковни издания.
В изказването си преподавателят отбеляза и участието си в инициативите на БТА „Алеко днес“, посветена на 160-годишнината от рождението на Алеко Константинов, и „Пенчо Славейков днес“, създадена по повод 160-годишнината от рождението на Пенчо Славейков. По думите му тези кампании са дали възможност за срещи и дискусии с учители, ученици, журналисти, писатели, юристи и представители на различни местни общности. Целта на подобни инициативи според него не е единствено отбелязването на литературни годишнини, а използването на творчеството и идеите на българските автори като отправна точка за осмисляне на съвременността. Той определи тези срещи като възможност за активно мислене, при което участниците не само припомнят литературното наследство, но и търсят връзките му с проблемите на днешното общество.
В заключение доц. Ефтимов подчерта значението на днешната среща на журналисти, представители на държавни институции, неправителствени организации, църковни и религиозни общности и университети.
Той посочи, че ролята на традиционните обществени авторитети се променя под въздействието на интернет, но това не означава, че професионалната журналистика и критичното мислене са загубили значението си.
„Ролята на всички ни е утежнена от интернет. Но борбата с това вече унищожавано системно доверие към медиите е голяма наша грижа“, каза доц. Ефтимов.
Модератор на първия панел е Георги Милков, водещ на предаването „Религията днес“ по Българската национална телевизия (БНТ). В дискусията освен доц. Ефтимов участват също Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Евгени Веселинов, главен редактор на сайта BulgariCA в САЩ и Светла Чалъкова, главен редактор на българската емисия на Радио „Ватикана“.
Вторият панел днес е на тема „Медии и лидери на мнение“, с модератор Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио (БНР), а третият панел – „Медии и будители на общността“, ще бъде модериран от Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“, излизащо в Унгария.
Трите дискусионни панела днес преминават в сградата на Българското републиканско самоуправление в Будапеща.
Темата на тазгодишното издание е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.
/АУ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTubeСлушайте ни в SoundcloudСлушайте ни в Spotify
