Точно сега имаме нужда от будители. А те могат да са най-различни. Когато говорим за будители, се сещаме най-често за дейци на образованието, науката, културата и доброволци. И тук, разбира се, едната роля на медиите е да бъдат до тези хора и да отразяват тяхната дейност. Но на мен ми се иска да кажа и нещо друго – това, че самите медии можем да бъдем едни съвременни будители, каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев по време на дискусионния панел „Медии и будители на общността“ в рамките на 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща, Унгария.
Митев отбеляза, че думата „будител“ е дълбоко свързано с българската история и традиции, която няма аналог в друг език.
В изказването си той представи данни за дейността на обществените медии в Европа. По думите му те инвестират годишно над 3 млрд. евро в музика и подкрепят над 50 000 работни места. Над 60% от видеосъдържанието в областта на изкуството и културата в Европа се поръчва от обществени медии, а телевизионните и радио каналите им излъчват общо над 1,7 млн. часа културно съдържание годишно. Митев посочи още, че 86% от обществените медии предлагат образователно съдържание за деца.
Той акцентира и върху доверието в обществените медии, като посочи, че те са най-надеждният източник на новини в 91% от европейските държави. По думите му обществените медии в Европа отделят близо 6 млрд. евро годишно за новини и противодействат на явлението „новинарски пустини“ чрез присъствието си на местно ниво.
Митев съобщи, че обществените медии в Европа разполагат с над 670 регионални новинарски бюра и повече от 6200 журналисти, които работят по създаването на местни новини. Той отбеляза и връзката между доверието в обществените медии и избягването на новините, което се наблюдава все по-често, особено сред младите хора. Според него там, където доверието в обществените медии е по-високо, избягването на новини е по-слабо изразено.
В контекста на опазването на езика и културата, включително сред българските общности зад граница, генералният директор на БНР обърна внимание и на услугите на обществените медии за езикови малцинства. По думите му около две трети от обществените медии предлагат специализирани услуги за тези общности, а 252 телевизионни и радиопрограми и интернет потоци са насочени към езикови малцинства и различни групи граждани.
Той подчерта, че обществените медии имат и мисия да дават видимост на хора и общности, които често остават извън обхвата на останалите медии, сред които възрастни хора, хора със специални потребности, имигранти и хора в неблагоприятно социално-икономическо положение.
Като примери за будителската роля на БНР Митев посочи програмата „Христо Ботев“, която определи като единствената в България 24-часова програма, посветена на културата и образованието, както и „Радио България“. По думите му „Радио България“ поддържа връзката на националното радио с българските общности по света, представя България пред международната аудитория на български и на 10 чужди езика и разказва на българската публика за сънародниците ни зад граница.
Митев подкрепи необходимостта от по-тясно сътрудничество между медиите. Според него в съвременния свързан свят съвместната работа е важна предпоставка за изпълнението на тяхната обществена мисия. Той изрази мнение, че БНР, Българската национална телевизия (БНТ) и Българската телеграфна агенция (БТА) могат да имат роля в изграждането на такава мрежа за сътрудничество. По думите му, ако сътрудничеството между медиите бъде засилено и институционализирано, трите национални медии биха могли да се превърнат в свързващо звено между българските медии в страната и зад граница.
„Смятам, че ако успеем да постигнем по-ясно сътрудничество, позволявам си да говоря в първо лице множествено число, смятам, че ако това сътрудничество наистина се засили и успее да се институционализира, БНР, БНТ и БТА биха могли да играят ролята на съединителна тъкан за това обединение“, каза генералният директор на БНР.
В края на своето изказване той благодари на българските медии по света и определи тяхната работа като будителска дейност.
Модератор на панела „Медии и будители на общността“ беше Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“ в Унгария. В дискусията освен Милен Митев взеха участие още Габриела Хаджикостова, главен редактор на вестник „Български вести” в Унгария, Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч” в Хърватия, Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айднховен” в Нидерландия, Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор” в Кипър, Петър Стаматов, главен редактор на българския медиен портал Eurochicago в САЩ, д-р Диана Митева, главен асистент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) в Пловдив, и Десислав Паяков, съосновател на сайта за здраве и култура Sanus et Salvus в Австрия.
Както БТА писа, темата на тазгодишното издание на Световната среща е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българскоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.
/СХТ/
