Държавният дълг на еврозоната, представен като съотношение от брутния вътрешен продукт (БВП), се е повишил до 88,8 на сто в края на второто тримесечие на 2026 г. спрямо 88,4 на сто в края на първото тримесечие, сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес. На равнище Европейски съюз делът също нараства – от 82,5 на сто през периода януари-март до 82,9 на сто през периода от април до края на юни.
На годишна база делът на държавния дълг се е увеличил както във валутната зона – от 87,3 на сто в края на второто тримесечие на 2025 г. до 88,8 на сто, така и в ЕС – от 81,4 на сто до 82,9 на сто.
В края на второто тримесечие на 2026 г. дълговите ценни книжа представляват 83,9 на сто от общия държавен дълг в ЕС и 84,5 на сто в еврозоната, заемите – съответно 13,8 на сто и 13,1 на сто, а наличната валута и депозитите – по 2,4 на сто и за двете зони.
Междуправителственото кредитиране, свързано с предоставянето на заеми между държави от ЕС, възлиза на 1,3 на сто от БВП в еврозоната и на 1,1 на сто в ЕС.
България е сред страните с най-нисък държавен дълг
В края на второто тримесечие на 2026 г. най-високо съотношение на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС е отчетено в Гърция (140,8 на сто), Италия (139,9 на сто), Франция (119,1 на сто), Белгия (110,2 на сто) и Испания (101,4 на сто).
Най-ниското съотношение държавен дълг към БВП за второто тримесечие на 2026 г. е регистрирано в Естония (26,1 на сто), Дания (27,1 на сто), Люксембург (28,2 на сто) и България (28,7 на сто). Това са единствените членки на ЕС със задължения по-малки от 30 на сто от БВП.
Спрямо първото тримесечие на 2026 г. 15 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП, в 10 е отчетено понижение, а в Нидерландия и Испания е останало без изменение спрямо първите три месеца на годината. Най-голямо увеличение е отчетено в Полша (с 3 процентни пункта), Латвия (1,9 процентни пункта), Литва (1,6 процентни пункта), Франция (1,4 процентни пункта) Италия и Малта (1 по 1,3 пр. п. и за двете държави) и Естония (1,1 пр. п.). Най-значително понижение е регистрирано в Кипър (-3 процентни пункта), Гърция (-2,7 процентни пункта), Унгария (-2 процентни пункта), Ирландия (-1,8 пр. п.), Хърватия (-1,6 пр. п.) и Словакия (-1 пр. п.).
В България повишението на държавния дълг е с 0,1 пр. п. на тримесечна база.
Спрямо второто тримесечие на 2025 г. 18 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП в края на второто тримесечие на 2026 г., а 11 страни членки – понижение. Най-голямо увеличение е отчетено в Полша (6,7 процентни пункта), Литва (4,9 процентни пункта), Белгия (3,8 процентни пункта), Франция (3,7 процентни пункта), Люксембург (3,6 процентни пункта) и Естония (3 процентни пункта), Румъния (2,5 пр. п.) и България и Австрия (с по 2,4 пр. п. и за двете държави). Най-голямо годишно намаление е отчетено в Гърция (-11,2 процентни пункта), Кипър (-9,5 процентни пункта), Словения (-4,5 процентни пункта) и Португалия (-3,4 процентни пункта).
Ниво на задлъжналост в края на 2025 г.
Съотношението на държавния дълг към БВП в края на 2025 г. нараства в ЕС до 81,5 на сто спрямо 80,3 на сто в края на 2024 г., а в еврозоната – до 87,7 на сто при 86,6 на сто за същия период.
В края на 2025 г. най-ниските съотношения на дълга към БВП са регистрирани в Естония (24 на сто), Люксембург (26 на сто), Дания (27,2 на сто), България (29,9 на сто), Ирландия (34,8 на сто), Швеция (35,1 на сто) и Литва (39,3 на сто). Съотношението на дълга към БВП е над 60 на сто от БВП в 12 страни членки, като най-високи нива са отчетени в Гърция (145,4 на сто), Италия (136,7 на сто), Франция (115,7 на сто), Белгия (108,1 на сто) и Испания (100,5 на сто).
През 2025 г. общите държавни разходи в еврозоната са възлизали на 49,8 на сто като дял към БВП, а общите приходи – на 46,8 на сто. В Европейския съюз разходите са били 49,4 на сто от БВП, а приходите – 46,3 на сто.
Спрямо 2024 г. съотношението на държавните приходи и разходи към БВП се е увеличило както в еврозоната, така и в ЕС.
/ИЦ/
