Тя е на 117 години и личната ѝ карта е валидна до 2072 г. Чамиле Мара, най-възрастната жена в Албания и може би в света, казва, че животът все още е „красив като планина от цветя“, пише Франс прес.
Родена на 19 август 1909 г., когато Албания все още е част от Османската империя, тя е прекарала почти целия си живот във Ферас, малко селце близо до Кучова, на около 100 километра южно от Тирана.
През войни и империи от различни епохи, по лицето на тази жена са се врязали дълбоки бръчки, но тя винаги е предпочитала да се усмихва на живота.
Скромната ѝ къща с бели стени, оградена от голяма плачеща върба, е заобиколена от цветя, нарове и портокалови дървета. Всички те – източници на щастие.
„Животът е като стръкче трева. Трябва да знаеш как да останеш силен“, каза Чамиле Мара пред АФП с тих глас, с традиционна бяла забрадка, вързана под брадичката ѝ, и облечена в плетена лилава жилетка.
Близките ѝ наскоро се свързаха с организацията за световните рекорди Гинес с предположението, че тази албанка може би е най-възрастният човек на планетата.
Титлата на най-възрастния човек в света се носи от 2025 г. насам от британката Етел Катърхам, родена на 21 август 1909 г., която следователно би трябвало да бъде два дни по-млада от Чамиле Мара.
Какво е обяснението за дълголетието ѝ? Въпреки възрастта си, тя остава много активна, става рано, мете двора, полива цветята си и се грижи за кокошките, преди да се наслади на любимото си кафе за деня. През целия си живот тя е обработвала земята и се е грижила за добитъка.
Чамиле Мара обича да се грижи за себе си, като вдишва аромата на босилек, който носи в джобовете си. Тя яде всичко, което земята ѝ предоставя – зеленчуците и плодовете, които отглежда.
Седнала на диван в двора и държаща в набръчканите си ръце букет червени цинии, които 80-годишният ѝ син Хюсен току-що ѝ е подарил, тя разказва за живота си и преплетената история: османската власт, албанската монархия, двете световни войни, комунизма на Енвер Ходжа и демокрацията.
Сълза се търкаля от малките ѝ очи, докато разказва за смъртта на близък човек, но искра проблясва там при позвъняването на племенница, която се обажда по телефона, за да я чуе как е.
От време на време тя се потапя в мъгла, сякаш се опитва да различи различните епохи.
Чамиле Мара живее със сина си Хюсен, който редовно я води под ръка на разходка в безупречната овощна градина, за която тя се грижи. Радостта на майка му е огромна, когато докосне все още зелените портокали или узрелите нарове, които бере.
Съпругът ѝ е починал преди 36 години. Уреден брак, но с любов. „Иначе как бих могла да имам седем деца с него?“, усмихва се тя.
Дългият ѝ живот е донесъл както радости, така и скърби. Тя е видяла пет поколения да се раждат, да растат, да се женят и да процъфтяват.
Възрастната жена никога не се е консултирала с лекар, уверява синът ѝ. „Тя е в добро здраве и никога не е приемала никакви лекарства“, подчертава той.
Когато навършва 100 години, общината за кратко спира оскъдната ѝ пенсия. „Не вярваха, че майка ми е все още жива“, казва Хюсен. Властите наскоро ѝ отпуснаха специална пенсия за старост, един вид награда за дълголетието ѝ.
От младостта си Чамиле Мара пази само една снимка, вече на век – нейният портрет, на който главата ѝ е покрита с бяла забрадка: „Бях на 18!“, възкликва тя.
Датата на раждането ѝ фигурира в акт за раждане, издаден през 1945 г., когато комунистите идват на власт. То фигурира и в паспорт от 1978 г., както и в скорошната ѝ лична карта.
За да бъде признато от Книгата на рекордите на Гинес, вероятно ще е необходимо да се проверят и османските архиви. Но това всъщност не е основната ѝ грижа.
„Да живееш или да умреш е Божията воля. Радвам се на живота. Той е толкова красив – като планина, пълна с цветя“, казва Чамиле.
/ПК/
