Световната банка прогнозира, че икономиката на Босна и Херцеговина ще нарасне с 2,4% през 2026 г. – под очаквания среден показател за Западните Балкани от 3,1%, като същевременно се предвижда икономическата активност в страната постепенно да се засилва през следващите две години. В същото време, най-новият редовен икономически доклад на Световната банка за Западните Балкани, публикуван днес, предупреждава, че високите търговски разходи и сложните регулаторни процедури са сред основните пречки пред по-силното икономическо развитие, конкурентоспособността на бизнеса и създаването на качествени работни места в целия регион. Това предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.
Според прогнозите на Световната банка се очаква икономическият растеж на Босна и Херцеговина да се ускори от 2,1% през 2025 г. до 2,4% през настоящата година, като за 2027 г. се предвижда растеж от 2,9%, а за 2028 г. – от 3,1%.
Перспективите за Босна и Херцеговина обаче са донякъде по-малко благоприятни, отколкото в пролетния доклад на Световната банка. Прогнозите за растеж за всичките три години – от 2026 г. до 2028 г. – са понижени с по 0,1 процентни пункта.
Според доклада икономиката на Босна и Херцеговина е нараснала с 2% през 2023 г., като темпът се е ускорил до 3,2% през 2024 г., преди да се забави през 2025 г.
За шестте икономики от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия, Световната банка очаква средният икономически растеж да се ускори от 2,6% през 2025 г. до 3,1% през 2026 г., което ще се дължи основно на потреблението и инвестициите.
Очаква се икономическата активност да се засили допълнително през 2027 г., когато се прогнозира регионалният растеж да достигне 3,4 процента. Същият темп се прогнозира и за 2028 г.
Според доклада тези тенденции потвърждават устойчивостта на икономиките от Западните Балкани към външни сътресения и продължаващото им икономическо сближаване с Европейския съюз, въпреки геополитическата несигурност и по-слабата икономическа активност сред ключовите търговски партньори.
Директорът на Световната банка за Западните Балкани Сяоцин Ю отбеляза, че регионът за пореден път е демонстрирал способността си да се адаптира към неблагоприятни международни условия, но предупреди, че устойчивостта сама по себе си не е достатъчна за постигане на дългосрочните цели за развитие.
„На фона на засилена геополитическа несигурност и слаб растеж сред ключовите търговски партньори, Западните Балкани отново демонстрираха своята икономическа устойчивост“, заяви Ю.
Тя подчерта, че са необходими допълнителни подобрения на бизнес средата, за да се доближат доходите до средните за ЕС и да се създадат качествени работни места.
„Сама по себе си устойчивостта не е достатъчна за доближаване на региона до средните нива на доходите в Европейския съюз или за създаване на качествени работни места, от които се нуждаят неговите граждани. Работните места се създават от динамични частни сектори, а следващият етап на растеж изисква ефективна и предвидима регулаторна рамка, както и премахване на търговските бариери – не само по границите, но и отвъд тях“, каза Ю.
Според прогнозите за отделните страни се очаква Косово да отчете най-висок икономически растеж през 2026 г. – 3,6 процента, следвано от Албания с 3,4 процента и Черна гора с 3,3 процента.
Прогнозира се растеж от 3,2% за Северна Македония и 3,1% за Сърбия, докато Босна и Херцеговина е на последно място сред шестте икономики в региона с прогнозиран растеж от 2,4%.
През 2027 г. се очаква Косово отново да отчете най-висок растеж – 3,8%, следвано от Сърбия с 3,7% и Албания с 3,6%. За Черна гора и Северна Македония се прогнозира растеж от по 3%, а икономиката на Босна и Херцеговина се очаква да нарасне с 2,9%.
Прогнозите за 2028 г. сочат растеж от 3,9% в Косово, 3,7% в Албания, 3,5% в Сърбия, 3,1% както в Босна и Херцеговина, така и в Черна гора, и 3% в Северна Македония.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
/ЕЩ/
