Нишката на приятелството между България и Босна и Херцеговина понякога остава скрита за страничния наблюдател. Фактите обаче говорят за една здрава и силна връзка, започваща още с обявяването на независимостта на страната преди близо 35 години и продължаваща и днес с взаимно уважение и подкрепа.
България първа признава независимостта на Босна и Херцеговина – на 15 януари 1992 г., а днес, повече от три десетилетия по-късно, подкрепата на страната ни продължава да укрепва нишката на приятелството между двете държави чрез проекти за развитие, сред които инициативи в подкрепа на образованието. С финансиране по Българската официална помощ за развитие е обновена библиотеката на основно училище в Босна и Херцеговина, а друга инициатива цели да разшири капацитета на местна детска градина. Българска следа в образованието се пази и в Баня Лука, където училище, възстановено с българска финансова подкрепа след земетресението през 1969 г., днес продължава да носи името на Георги Стойков Раковски.
Според последното преброяване на населението от 2013 г. в Босна (и по-конкретно в нейната съставна част Република Сръбска) има едва 37 българи – около 0,0003 процента от общото население. В Босна няма българско малцинство, нито българско училище в класическия смисъл на думата, но България продължава да поддържа следата си в Босна жива.
Признанието на България
България е първата държава, която признава независимостта на Босна и Херцеговина на 15 януари 1992 г., а през 1996 г. двете държави установяват дипломатически контакти. През същата година в Сараево е открито българското посолство, което продължава да функционира и до днес.
В Сараево немалко хора знаят, че България е първата страна, признала независимостта на Босна. Жестът е увековечен и с паметник на приятелството, посветен на историческото решение от 1992 г. Паметникът е построен със съвместно финансиране от местните власти в Сараево и българската дипломатическа мисия. Местоположението му пък е символично – намира се на кръстовището между улиците "Република България" и "Алея Босна", а над него се развяват българското и босненското знаме.
Признателността на Босна към българския жест проличава и на годишнини от признаването, когато сградата на Кметството в Сараево се осветява в цветовете на българския флаг.
Българската помощ за развитие
Един от начините, по които България присъства в Босна, е чрез Българската официална помощ за развитие. Всяка година българското посолство провежда конкурс за проекти на територията на Босна и Херцеговина.
Пример за осъществен проект по тази програма е проектът „Подобряване качеството на образованието чрез усъвършенстване условията на образователния процес в училищата и детските градини“, осъществен в Основно училище „Среднe“.
Директорката на училището Дженита Чехаич-Куло разказа за БТА, че заедно с библиотекарката Маша Ходжич, са търсели възможности за финансиране на необходимите в училището ремонти и подобряване на учебния процес и така са открили възможността за финансиране, предлагана от българското посолство в Сараево.
"Тъй като училищната библиотека беше много бедна откъм книги, а и самото помещение не отговаряше на определени стандарти, колежката Маша и аз постоянно търсехме нови средства, за да подобрим учебния процес в училището. Така, докато търсехме такива програми на различни сайтове, които сега са достъпни в интернет, попаднахме на тази програма на българското посолство. Много се зарадвахме, обменихме идеи и днес имаме напълно функционираща библиотека благодарение на тази програма и на подкрепата и сътрудничеството с посолството и неговите представители в Сараево", посочи Чехаич-Куло.
Училището успява да възстанови библиотеката си, която от място, занемарено и неподходящо за работа и учене, се превръща в пространство за четене и споделени преживявания.
"Това помещение беше занемарено преди проекта. Беше напълно неподходящо за работа и нямахме всички необходими условия за работа. След като кандидатствахме по проекта, с помощта на посолството на Република България и господин Йотов (българския посланик Валери Йотов – бел.ред.), направихме цялостно обновяване на помещението, с дигитализация и с набавяне на нови книги за четене, които много ще помогнат на децата да четат, да работят и учебният план да се изпълнява напълно", коментира за БТА училищната библиотекарка Маша Ходжич.
Проектът за възстановяване на библиотеката се изпълнява в три етапа.
"Вече сме реализирали два етапа. Първият етап беше обновяване на помещението и на мебелите. Вторият етап беше закупуване на книги и компютър. Предстои и трети етап, който включва закупуване на мултимедийна техника, телевизор и таблети, които децата ще използват в цялото обучение", обясни Ходжич, като допълни, че се очаква третият етап да бъде приключен до края на тази година.
Откриването на библиотеката в новия ѝ вид е през октомври 2025 г., като на събитието присъстват българският посланик в Сараево Валери Йотов, както и министърът на образованието на кантон Сараево Найда Хота-Муминович и кметът на община Илияш Амар Доваджия.
Днес библиотеката е пространство за учене и групови занимания, организирани от училището.
"Провеждаме работилници за децата, те идват, ползват пространството, четат. Надяваме се с купуването на тези таблети да имат възможност да ползват интернет и да търсят информация. Също така, разбира се, тук могат да идват и учителите, не само децата, учениците от нашето училище, да седят, да работят, да пишат домашни, да се срещат и т.н. Всичко, което е част от учебния процес или от свободното време, което учениците имат", каза още библиотекарката в училището.
Директорката на училището Дженита Чехаич-Куло коментира пред БТА, че библиотеката на училището се използва не само от учениците в основната сграда, но и от учениците в другите три филиала, които се намират доста далеч от централната сграда.
"Филиалът в Каменица е на 16 км разстояние. Филиалът в Гаеви е на 11 км. А филиалът в Драгорад е най-далеч – на 21 км от тази училищна сграда. В тези училища се учат деца от първи до четвърти клас. Учениците там учат при учители, които преподават на начален етап. Тези сгради нямат специално помещение, предвидено за библиотека. Затова често, заради учебния план и програмата, както и заради желанието и нуждата учениците да четат и да се запознават с нови книги, нашата колежка, библиотекарката Маша, заедно с учителите, организира разпределянето на тези книги до учениците. След като ги прочетат, те могат да вземат нови книги и така да се обогатят с нови предизвикателства, които книгите предлагат", обясни тя.
Друг проект, който е имал възможността да се осъществи с българска помощ, е разширяване на капацитета на детската градина в гр. Бреза.
"Включихме инклузивна детска градина, тоест разширяване на капацитета, за да можем да дадем възможност и на деца със специални нужди да посещават нашата детска градина", разказа пред БТА директорката на институцията Азра Зечо. "Става дума за надграждане, разширяване на капацитета на вече съществуващата детска градина. Това включваше построяване на две допълнителни стаи с помощни помещения, по-големи коридори и всичко останало, което се изисква по стандартите за детски градини".
Това е единствената детска градина в района на Бреза и по думите на Зечо проектът е изключително важен. Все пак проектът така и не може да се осъществи – според настоящия закон за държавното имущество в Босна и Херцеговина детската градина в гр. Бреза не може да бъде достроена, тъй като детската градина е държавна собственост.
"Ние сме малка общност, малка детска градина. Има много по-големи строежи, които са спрени именно заради този закон. Това е законът на (бившия върховен представител на международната общност в Босна Кристиан) Шмит, който забранява строителство върху държавна собственост. А тук имотът все още е държавен. Не е бил прехвърлен навреме. Така че, доколкото това се реши на държавно равнище, ще се реши и при нас", коментира Зечо.
Тя все пак изрази благодарност към България и българското посолство в Сараево за готовността да подпомогнат проекта.
"Те също ни посетиха по-късно. Наистина имахме много добро сътрудничество. Все още сме в контакт", коментира Зечо и допълни, че се надява в бъдеще сътрудничеството да бъде осъществено докрай, дори с друг проект.
Българското училище
Българският език не се изучава официално в нито една учебна институция в Босна и Херцеговина – не съществува българско неделно училище за децата на българските граждани, нито пък езикът е включен в обучението на специалността "Славянски езици и литератури" в Университета в Сараево. Въпреки това в Баня Лука се намира "българско училище".
Основното училище "Георги Стойков Раковски" в Баня Лука, столицата на Република Сръбска, е разрушено от силно земетресение през 1969 г., но бива възстановено през 1972 г. с финансовата подкрепа на България. В знак на благодарност училището е кръстено на българския революционер и поет. За откриването му на 5 септември 1972 г. присъстват представители на босненските власти и делегация от България, начело с тогавашния министър на просветата проф. Стефан Василев.
Оттогава училището остава символ на силното приятелство между България и Босна, което продължава да се поддържа и до днес. Българското посолство в Сараево и училището "Георги Стойков Раковски" в Баня Лука неведнъж отбелязват български национални празници с учениците, които подготвят изпълнения на български песни и танци. Посолството, също така, изпраща мартенички по повод Баба Марта на децата.
/МИД/
