Близо до кибуца Рамат Рахел бе разкрит 300-метров участък от йерусалимския „Долен акведукт“, датиращ отпреди 2000 години. Находката предоставя нови доказателства за това как древните инженери са снабдявали града с вода и как по-късните поколения са поддържали и адаптирали системата през вековете, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Израелската служба за антики обяви откритието преди началото на строителството на нов квартал в южната част на Йерусалим. Разкопките бяха финансирани от Израелската служба за управление на земите. Акведуктът е пренасял вода от „Езерата на Соломон“, разположени южно от Витлеем, до Храмовия хълм в Йерусалим.
„Долният акведукт е бил впечатляващ инженерен проект, вероятно изграден по времето на хасмонейските царе за водоснабдяване на Йерусалим“, заявиха ръководителите на разкопките д-р Бенямин Сторчан и Гил Фрейд.
Хасмонеите са династия, управлявала Юдея през II-I в. пр.н.е. – период, в който Йерусалим е важен политически и религиозен център. Снабдяването на разрастващия се град с надежден източник на вода е изисквало внимателно планиране и значителни инженерни умения.
Акведуктът се е простирал на около 21 километра от „Езерата на Соломон“ до Йерусалим. Системата е разчитала изцяло на гравитацията, като инженерите са поддържали плавен наклон през хълмистия терен. Каналът е имал денивелация от едва един метър на километър, което е позволявало на водата да тече без помпи или друго механично оборудване.
Системата е включвала и точки за достъп, позволяващи на работниците да отстраняват запушвания и да поддържат водния поток.
„Системата е била толкова добре планирана, че е останала в експлоатация (макар и с прекъсвания) допреди около 100 години“, отбелязаха Сторчан и Фрейд.
Новоразкритият участък показва и как акведуктът е бил видоизменян с течение на времето. Първоначално водата е текла през изграден канал, облицован с мазилка. През османския период, преди около 500 години, в оригиналния канал са били монтирани керамични тръби. Работниците също така са измазали външната част на акведукта и са вградили малки камъни във все още влажната повърхност, създавайки характерно покритие.
Тези модификации свидетелстват за непрекъснати инвестиции във водоснабдителната система през различните периоди от историята на Йерусалим, докато хората са адаптирали инфраструктурата към променящите се нужди и технологии. Д-р Амит Реем, археолог за района на Йерусалим към Израелското управление за антики, определи акведукта като „инженерно чудо“.
„Дори днес, с всичките ни съвременни технологии, изграждането на подобна система би изисквало мащабно планиране и огромни усилия“, каза Реем.
„Мисълта, че преди около 2000 години са успели да докарат вода до Йерусалим по този начин, е изумителна.“
Планира се акведуктът да бъде включен в главния вход на новия квартал, а останките му да бъдат направени достъпни за обществеността.
Реем заяви, че Израелското управление за антики се надява да създаде непрекъсната паркова зона по протежение на акведукта, която да позволи на посетителите да се разхождат покрай него от южната част на Йерусалим към Стария град.
Откритието и новите проучвания на акведукта ще бъдат представени тази седмица на годишната конференция „Нови изследвания в археологията на Йерусалим и региона“.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)
/ИЦ/
