Доналд Тръмп заяви, че главният изпълнителен директор на СпейсЕкс Илон Мъск е възстановил достъпа на Украйна до системата Старлинк, но отказа да коментира дали е разговарял с милиардера по въпроса, предаде Ройтерс.
По-рано в. Уолстрийт джърнъл съобщи, че Тръмп се е обадил на Мъск и го е помолил да премахне ограниченията върху използването на Старлинк от страна на Киев.
„Не искам да коментирам това, дали аз съм се обадил или някой друг се е обадил, предполагам, че няма значение. Важното е, че той го възстанови“, каза Тръмп пред журналисти, когато беше попитан дали е разговарял с Мъск. Той не даде допълнителни подробности.
Украйна използва системата за комуникации на бойното поле и за операции с дронове. Ограничаването на сателитната услуга е затруднило мисиите на украинските ударни дронове и дроновете за противовъздушна отбрана срещу Русия.
Системата е започнала да работи по-нормално вчера, малко след разговора между Тръмп и Мъск, съобщи по-рано Уолстрийт, позовавайки се на американски и украински представители.
Някои украински представители са казали пред изданието, че системата не е възстановена напълно, но работи с по-високи скорости в сравнение с периода на ограниченията.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви по-рано вчера, че скоростта на системите Starlink за Украйна все още не е възстановена, като добави, че се надява през следващите дни да разговаря с държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
Според вестника Тръмп е казал на Мъск, че е раздразнен от факта, че скоростта на системата остава ограничена.
Тръмп отрича да е участвал в решението за забавянето на услугата. В сряда Рубио заяви пред журналисти, че решенията относно достъпа на Украйна до Старлинк са в правомощията на компанията СпейсЕкс и Мъск, а не на Белия дом.
Отношенията между Зеленски и Вашингтон достигнаха ново дъно, след като Тръмп обяви сделка за закупуване на руски дизел и се отказа от въвеждането на нови санкции срещу Москва. Той също така призова Киев да прекрати атаките срещу руски рафинерии и насърчи украинците да заменят Зеленски, припомня Ройтерс. Русия нанесе удари по Киев с балистични ракети, а Украйна изпрати стотици дронове към Москва в четвъртък, докато двете воюващи страни продължаваха интензивния обмен на атаки въпреки поредните усилия на САЩ за прекратяване на конфликта.
Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна в началото на 2022 г. Тръмп обеща да сложи край на войната, след като встъпи в длъжност, но тази цел остава трудно постижима, припомня Ройтерс.
Освен това тази вечер Тръмп определи добива на петрол, рафинирането и свързаните с тях дейности като жизненоважни за националната отбрана на САЩ.
Той също така се позова на Закона за отбранителното производство от времето на Студената война, което му позволява да предоставя финансови стимули за дейности, свързани с петролната индустрия, както и за изграждането на тръбопроводи и съоръжения за съхранение на енергийни ресурси.
Цените на суровия петрол и дизела рязко нараснаха, след като САЩ и Израел нанесоха съвместни удари по Иран в края на февруари. Оттогава конфликтът ограничава енергийните доставки в световен мащаб, а украинските атаки срещу руски рафинерии допълнително изострят недостига на горива.
Поскъпването на енергията създава политически риск за Тръмп преди изборите на 3 ноември, тъй като съпартийците му от Републиканската партия се опитват да запазят контрола си над двете камари на Конгреса. Според проучване на Ройтерс/Ипсос, приключило в понеделник, едва 36% от американците одобряват начина, по който Тръмп се справя с икономиката.
В меморандума се посочва, че без предприемането на тези мерки САЩ не са в състояние да осигурят достатъчно енергийни услуги своевременно поради ограничено финансиране, дълги срокове за реализация, трудности при разрешителните режими, инфраструктурни затруднения и ограничения във веригите за доставки.
В документа не се споменават конкретни проекти, които биха могли да получат финансиране. През 2025 г. САЩ са добивали средно около 13,6 милиона барела суров петрол дневно, което ги прави най-големия производител на суров петрол в света.
Освен това Тръмп обяви в прокламация на Белия дом, че вносът на вятърни турбини и техни компоненти представлява заплаха за националната сигурност, но не стигна дотам да наложи нови мита на сектора. Той заяви, че разследване на Министерството на търговията на САЩ е установило, че вносните вятърни турбини застрашават националната сигурност поради опасения, свързани с киберсигурността на произведено в чужбина оборудване, смущения в радарните системи и управлението на въздушния трафик, както и заради нарастващата зависимост на САЩ от чуждестранно производство.
Мярката е в отговор на проверка, започнала през август 2025 г. по силата на Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията. Това е едно от многобройните търговски разследвания, които администрацията провежда относно последиците за националната сигурност от вноса в различни икономически сектори.
Вместо незабавно да наложи търговски ограничения, Тръмп нареди на търговските представители да започнат преговори с партньорските държави и да представят доклад в срок до 180 дни. Впоследствие могат да бъдат разгледани допълнителни търговски мерки, включително мита.
Документът повтаря дългогодишната критика на Тръмп към вятърната енергия като ненадежден източник поради нейната непостоянност.
Сред основните доставчици на вятърни турбини и компоненти за Съединените щати са Мексико, Франция, Индия, Дания и Германия, според търговски данни, цитирани от десноцентристкия мозъчен тръст Американ екшън форум.
Засега няма коментар от Американската асоциация за чиста енергия, отбелязва Ройтерс.
/АГ/
