Преизбран за четвърти непоследователен президентски мандат начело на Бразилия, левият президент Луиз Инасио Лула да Силва трябва да се справи с парламент, който е силно ориентиран надясно, с дефицит в публичните финанси и с враждебното отношение на Доналд Тръмп.
Малко преди да навърши 81 години, Лула да Силва победи консервативния сенатор Флавио Болсонаро.
Ето кои са основните предизвикателства пред него в една Бразилия, която продължава да бъде дълбоко разделена.
Управление
По време на настоящия си мандат Лула вече се сблъска с множество трудности при управлението на страната заради парламента, в който консерваторите имат мнозинство.
Парламентарните избори на 4 октомври поставиха президента в още по-сложна ситуация, след като десницата постигна убедителен успех. Либералната партия на Флавио Болсонаро е най-силно представената политическа сила с 121 депутати от общо 513 в долната камара и 28 сенатори от общо 81 в Сената.
За да прокарва законопроекти, Лула ще трябва да преговаря с т.нар. „Центрао“ – блок от десноцентристки партии, които често дават подкрепата си в замяна на назначения на свои представители в държавната администрация или субсидии за районите, в които имат силни позиции.
Фактът, че парламентаристите разполагат със значителна част от бюджета за разпределяне на тези субсидии, им „дава по-голяма независимост спрямо изпълнителната власт“, обяснява пред Франс прес Майра Гулар, политолог от Федералния университет на Рио де Жанейро.
Бюджетни проблеми
От икономическа гледна точка „трите основни проблема са публичните финанси, публичните финанси и публичните финанси“, подчертава Мауро Рошлин, икономист от Фондация „Жетулио Варгас“ – известен университетски и изследователски център.
Държавният дълг надхвърля 80% от БВП, а лихвените проценти са сред най-високите в света. Тази ситуация „може бързо да доведе до икономическа криза“, предупреждава Рошлин. Според него съкращаването на бюджетните разходи е наложително, но Лула ще трябва да предприеме „непопулярни мерки“ и да се изправи срещу „мощни лобита в парламента“.
Задачата е още по-трудна, тъй като бюджетните ограничения могат да застрашат социалните програми – една от основните отличителни черти на левия президент.
Несигурност и престъпност
Според последните социологически проучвания насилието е основен повод за безпокойство за бразилците.
Обвиняван от опонентите си, че не пипа с твърда ръка по отношение на престъпността, Лула да Силва ще трябва да покаже осезаеми резултати, особено в борбата с престъпните фракции и милициите, които контролират територии в множество градове.
Темата за борбата с престъпността придоби международно измерение: администрацията на американския президент Доналд Тръмп определи двете най-големи бразилски престъпни организации – „Командо Вермельо“ и „Първо командване на столицата“ – като терористични организации. Правителството на Лула се противопоставя на това определение, като смята, че то накърнява суверенитета на Бразилия.
Бастион срещу Тръмп
Лула превърна защитата на националния суверенитет в един от основните лозунги на предизборната си кампания. Тази позиция вече му донесе повишаване на популярността през 2025 г., когато Вашингтон наложи първоначални допълнителни мита върху бразилски стоки.
За да оправдае решението си, Доналд Тръмп заяви, че в Бразилия властите водят „лов на вещици“ срещу бившия крайнодесен президент Жаир Болсонаро, баща на Флавио Болсонаро. Жаир Болсонаро беше осъден на 27 години затвор за опит за държавен преврат срещу Лула след изборите през 2022 г.
След период на затишие Вашингтон поднови търговската война през тази година.
Лула обаче ще трябва да се опита да възстанови отношенията със САЩ – един от основните търговски партньори на Бразилия.
Най-голямата държава в Латинска Америка, заедно с Мексико, представлява бастион на левицата в регион, който все повече се ориентира към политиката на правителството на Тръмп – от Аржентина на Хавиер Милей до Колумбия на Абелардо де ла Есприеля.
Според Оливер Щункел, професор по международни отношения във Фондация „Жетулио Варгас“, идеологическите различия „имат значение при символичните срещи“, но „не са толкова определящи“ за ежедневните отношения между държавите.
Той дава за пример Аржентина: въпреки обидите, отправяни от Хавиер Милей към Лула, „отношенията не са се променили съществено“, обяснява той.
Превод от френски: Габриела Големанска
/ГГ/
